Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Полицията я спомена. Малко странно име, не мислите ли?

— Това е от „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли. В книгата правителството контролира ролите посредством „осезатели“, нещо от рода на виртуалната действителност.

Смътно си спомнях корицата на книгата.

— И те смятат, че виртуалната реалност може да се използва по този начин днес?

— Точно така.

— Малко е пресилено, не мислите ли?

— Да, малко — призна Рейчъл. — Но от известно време някои твърде уважавани академици се тревожат за въздействията, които модерната технология има върху хората. Нали знаете — деца, прекарващи живота си пред компютъра с игри, сексът и насилието по телевизията. Мисля, че членовете на лигата виждат себе си като касандри за ефектите, които бъдещите технологии ще оказват върху всички нас.

— И Дуги се е присъединил към тая тълпа?

— Аха. И го правеше тайно. Информираше ги за това, върху което работим. Той никога не е бил емоционално устойчив, работеше все по-усилено и с всеки изминат изглеждаше по-зле. Някои от разработките му вече започваха да показват признаци на нестабилност. Не знам дали съзнателно грешеше, или всичко беше резултат от срив на личността му. В началото Ричард му съчувстваше и се опитваше да му помогне. Те се познаваха от доста време. Но точно тогава откри, че Дуги изнася поверителна информация. И брат ви направо побесня. Никога не го бях виждала толкова разгневен. Нали знаете колко търпелив и уравновесен беше. Предполагам, че предателството го е изкарало от равновесие. Вдигна страхотен скандал на Дуги, който напусна и от тогава вече станаха най-зли врагове.

— Кога стана това?

— О, преди около година.

— И с какво се занимава Дуги сега?

— Посвети се на работата в лигата. Беше обзет от манията за злото, което представлява виртуалната действителност и особено „Феър Систъмс“. През последните няколко месеца поведе радикалното крило на лигата към насилствени форми на протест. Получихме писма бомби. Никога не успяхме да докажем, че това е Дуги, но бяхме сигурни. Опита се също така и да пробие компютърната ни система.

— Опасен ли е? — запитах. — Искам да кажа, способен ли е да извърши престъпление?

— Човек никога не може да е сигурен с Дуги. Навремето ми харесваше. Той вярваше в нещо, нали разбирате. Но вече смятам, че е способен.

— Мислите ли, че може да е убил Ричард?

— Не знам. Възможно е. Той го ненавиждаше.

Замислих се за момент.

— Какво ще кажете за онази бележка?

— Възможно е да е изнудване. Но той само си е губил времето. Ричард никога не би се поддал на какъвто и да било натиск.

Беше права. С бележката обаче беше свързано още нещо, което не ми беше ясно.

— Как мислите, че се е сдобил с копието от писмото? Нали на практика, освен Уили друг никой не би могъл да има достъп до него?

— Не знам. Той разполага с известна поверителна информация за „Феър Систъмс“ отпреди, но мислех, че се е сдобил с нея, като е пробил компютърната защита дистанционно. Нали разбирате, по мрежата. В резултат на това подсигурихме системата ни и се надявам, че повече няма да може да се вмъква. А и освен това писмото трябва да е било само на хартия, няма логика да сме го съхранявали в електронна форма. Не, или някой му го е дал, или е открил начин да се вмъква физически във фабриката.

— Добре, нека поговорим с него.

— С Дуги?

— Да. Знаете ли къде живее?

— В един апартамент в Единбург.

— Добре. Утре сутринта ще му погостуваме.

Същия следобед Рейчъл ме откара в Гленротс. Още се чувствах слаб и гърбът ме болеше жестоко. Но бях обещал на Соренсън да се срещнем, така че трябваше да сдържа думата си.

Той беше в кабинета на Ричард. Предложи ми стол и помоли секретарката на Ричард да ни донесе по чаша чай.

— Чух за пожара — каза Соренсън. — Чух също, че едва не си загинал. Как е ръката ти?

— Боли — отвърнах. — Но ще се оправи.

— Полицията има ли някаква представа кой може да го е извършил?

— Може би. Откриха едно писмо на Дуги Фишър до Ричард. Споменава нещастния случай в Калифорния. Твърди, че щял да съобщи на пресата, освен ако „Феър Систъмс“ не преустанови комерсиалното разпространение на системите за виртуална реалност.

— Наистина ли? Дуги Фишър беше онзи откачалник, който навремето е работил тук, нали така? Дето се присъединил към оная сбирщина от побъркани врагове на модерните технологии.

— Точно така. Познавате ли го?

— Не. Станах председател, след като той е напуснал. Но чувах хората тук да говорят за него. А и онова писмо бомба, което ни беше изпратено преди няколко месеца. Никога не разбраха кой е авторът му, но тук всички смятаха, че е Дуги Фишър.