Майкл Ридпат - Борсов посредник

Скочих от леглото и погледнах през прозореца. Шумът идваше от къщичката за лодки точно под прозореца ми. Ясно виждах дима и оранжевите проблясъци на пламъците.

Грабнах пижамата си и хукнах по стълбите. Вдигнах телефона и набрах 999. После изтичах навън. Огънят вече бе обхванал единия й край. Помислих дали да не взема кофи и да се опитам да го потуша, но реших, че вече е късно.

Дали можех да спася нещо? Изведнъж се сетих за въпроса на Рейчъл за компютъра на Ричард. Информацията, която съдържаше, беше от изключително значение.

Огънят още се ограничаваше само с единия ъгъл на къщичката. От същата страна имаше врата. Компютърът на Ричард се намираше в противоположния край. Нямаше да ми отнеме много време.

Взех ключа от коридора в къщата и затичах към вратата на къщичката. Пламъците вече започваха да се промъкват по покрива. Отключих. Вътре беше тъмно. Купчините метални и пластмасови предмети се осветяваха от пламъците. Беше горещо. Усещах мириса на горещо дърво и на още нещо.

Бензин. Господи, ако избухнеше, цялата къща щеше да хвръкне във въздуха.

Помислих дали да не се откажа, но в този момент забелязах компютъра на Ричард. Изблъсках монитора от кутията му и я дръпнах с всичка сила. Единият кабел изскочи с трясък, но другият беше закачен за нещо неподвижно.

Проклятие!

Пламъците вече лижеха покрива. Достигаха и гредите над мен, макар подът още да не беше засегнат. Внезапно димът изпълни цялото помещение, забулвайки компютъра и изхода. Закашлях се, но още можех да дишам. Останах неподвижен, като трескаво обмислях какво да направя.

Щяха да са ми нужни само пет секунди, за да освободя кабела. Един господ само знаеше колко време бе отнело на брат ми да изгради тази информация. А сега, след като него вече го нямаше, никой не би могъл да я възстанови.

Опипах за кабела зад компютъра. Дръпнах го. Не искаше да излезе. Опипах за болтове. Ако беше закрепен, нямаше да успея да го измъкна. Слава богу, нямаше болтове, само телени скоби. Знаех как действат, самият аз имах такива на компютъра си в „Харисън Брадърс“. Опитвах трескаво сред мрака и пушеците да го хвана.

Дяволската му скоба не искаше да поддаде. Най-после едната страна се освободи, а после и другата. Сграбчих компютъра и хукнах към вратата. Препънах се в нещо твърдо и метално и се проснах на пода, без да изпускам компютъра.

Последва страхотен трясък, сякаш някакъв ураган току-що бе връхлетял къщичката. Пламъците обхванаха целия покрив. Стана непоносимо горещо. Пукотът на пламъците прерасна в грохот.

Скочих на крака.

Бях на средата на помещението, когато усетих нещо тежко да се сгромолясва върху гърба ми. Паднах с разперени ръце и крака. Останах без въздух. Дробовете ми се изпълниха с дим.

Опитах се да отхвърля товара от гърба си. Това беше също като четиридесета лицева опора последната серия, след като тридесет и деветата вече е отнела напълно силите ми.

Не можех да го направя. Задишах отчаяно и по някакво чудо дробовете ми се изпълниха с въздух вместо с дим. Стори ми се, че гръбнакът ми е счупен. Топлината беше ужасна; лицето и ръцете ми вече бяха обгорели. Можех да издържа така не повече от още няколко секунди.

Мятах се яростно на пода, удрях, ритах в отчаяните си опити да отхвърля от себе си гредата.

Изведнъж усетих как бремето върху гърба ми олеква.

— Ще те изнесем оттук! — изкрещя някой.

Задра ме кашлица, която сякаш нямаше край, и зрението ми се замъгли, но продължавах да ритам, докато накрая успях да се измъкна изпод гредата, изправих се криво-ляво, сграбчих компютъра и се хвърлих през отворената врата. Силни ръце ме поеха и ме издърпаха навън.

Лицето на Джим Робъртсън се надвеси над мен. Брадата му беше черна, косата — опърлена, и лицето му бе покрито със сажди и пот.

— Добре ли е? — запита той.

— Да, ще прескочи трапа — отвърна някой.

Отпуснах глава върху тревата и затворих очи.

Следващите няколко часа бяха като в мъгла. Дойдоха противопожарните коли и една линейка. Откараха ме в спешното отделение и скоро се озовах в легло със снежнобели чаршафи. Веднага заспах.

Събудих се предобед изтощен и схванат. Лявата ми ръка беше превързана и чувствах как пламти. Сигурно имах изгаряния. Други превръзки по себе си нямах. Сестрите се суетяха около мен и ми донесоха чай с препечени филийки. Постепенно силите ми се възвръщаха. Опитах се да стана от леглото, но ми наредиха да изчакам лекарката.

Накрая тя дойде. Изглеждаше поне две години по-млада от мен. Беше напрегната и уморена, но любезна.