Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Е, господин Феърфакс, чувам, че сте извадили голям късмет — каза, преглеждайки картона ми. — Трябва да сте наред. Изгарянето на лявата ръка не е голямо, а гърбът ви не е пострадал сериозно. Ако нещо почне да се обажда, просто идете при вашия лекар. — Можете да си тръгнете, когато почувствате, че сте готов. Чака ви някаква жена.

За момент си помислих, че Карън е научила за случилото се и е дошла да ме види. Изпитах разочарование, когато видях в чакалнята Рейчъл.

— Как сте? — запита тя.

— Малко съм като замаян.

— Радвам се, че сте спасили компютъра. Благодаря ви.

Тя ме дари с усмивка. Опасността, на която се бях подложил, докато измъкна компютъра, ме бе вдигнала едно деление в скалата на оценките й. Даде ми да разбера, че едва ли е очаквала такъв жест от моя страна.

Лично аз не смятах, че това е най-умната постъпка в живота ми.

— Възстановихте ли цялата информация? — запитах.

— Аха — отвърна тя. — Всичко е вътре. Осемстотин мегабайта безценна информация. Ако я бяхме загубили, това щеше да ни върне с месеци назад.

— Нямаше ли резервно копие?

— Разбира се, че е имало. Ричард архивираше всяка вечер, но на лентовото устройство, което държеше до компютъра. Изгоряло е при пожара.

Вестта, че „Феър Систъмс“ нямат подходяща система за съхраняване на жизненоважната информация, не ме изненада.

Рейчъл ме откара чак до Инч Лодж. Пред къщата имаше доста полицейски коли. Заобиколихме отзад да видим какво е останало от къщичката за лодки. Тухлените стени още си стояха, макар бялата мазилка да беше силно напукана и почерняла от саждите и топлината. Покривът бе изчезнал.

Полицейски кордон бе опасал цялата къща и полицаи се промъкваха сред останките.

— Господин Феърфакс? — извика някой и аз се обърнах. Беше Кер, следван от сержант Кокрейн. — Може ли да поговорим?

— Да, разбира се. Но мога ли първо да хвърля един поглед? — запитах.

— Разбира се. Но внимавайте да не докосвате нищо.

Влязохме в обгорялата постройка. Всичко беше черно и мокро. Пластмасовите корпуси на електронното оборудване се бяха разтопили и сгърчили. Навсякъде се стелеше изгоряла хартия. Някои неща бяха оцелели, особено в най-отдалечения от пламъците ъгъл. Разпилените по пода папки бяха овъглени, но съдържанието им още можеше да се чете. Стори ми се, че един рафт с книги не е пострадал. Носеше се силна миризма на изгоряло дърво и пластмаса.

Въздъхнах. Още една част от живота на Ричард си бе отишла. Махнах на Кер и Кокрейн да ме придружат в къщата. Рейчъл ни последва.

— Чай? — предложих.

— Имате вид на човек, който се нуждае от нещо по-силно — отбеляза Кер.

Беше прав. Намерих бутилка уиски и си налях една чаша.

— Някой да иска? — обърнах се към Кер.

— Съвсем малко.

Кокрейн поклати отрицателно глава.

Уискито имаше добър ефект. Още бях разтърсен и уморен, но вече започвах да се ободрявам.

— Е, това определено е било умишлен пожар — каза Кер, отпивайки от чашата си. — Но до този момент не сме открили никого, който да е видял нещо. Огънят е пламнал около три часа. Всички са спели. Едва ли е представлявало проблем за извършителя да се промъкне до къщата в сенките на скалите покрай брега. Приливът вече започна. Не са останали никакви следи.

— Всичко ли е унищожено при пожара?

— Не съвсем.

Подаде ми оранжева папка. Беше мокра и почерняла по краищата, но документите в нея се четяха съвсем ясно. Заглавието на папката се бе размазало, но аз успях да го разчета. ЛПСС.

— Погледни най-горния документ — каза Кер.

Погледнах.

27 март

Ричард,

Виртуалната реалност убива хора. Един несретник в Америка се е гушнал с едно дърво, след като е играл с една от твоите машини. И ти си знаел за това, но не си казал никому. Затворил си устата на бащата на хлапето.

Е, ето го доказателството за нещастния случаи. Ако не направиш така, че машините ти повече да не са на разположение на обществото, ще разкажем на всички за това.

Имаш една седмица да вземеш решението си.

Към бележката беше закрепено копие от писмото на адвоката на Бърджи. Подадох двата листа на Рейчъл.

— Господи! — ахна тя.

— Интересно, нали? — запита Кер. — Знаехте ли нещо за този нещастен случай?

Обясних какво ми беше разказал Уили за писмото от адвоката на семейството на момчето, с което заплашвал да съди „Феър Систъмс“ за обезщетение, и второто писмо, с което оттеглял иска си.

— И така, това ми се струва стопроцентово изнудване — каза Кер.