Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Така е.

— Дуги Фишър обаждал ли се е след смъртта на Ричард?

— Не, не е. Всъщност не знам нищо, като изключим онова, което вие и детектив Доналдсън ми казахте.

Кер се обърна към Рейчъл:

— А вие знаехте ли за това?

Тя поклати глава, без да откъсва поглед от писмото.

— Не, Ричард никога не ми е споменавал. Но аз изобщо не съм изненадана, че Дуги е способен на такова нещо.

— Нито пък аз — заяви Кер, поемайки обратно папката. — Ние вече сме си имали по някоя друга приказка с Дуги Фишър. Сега, изглежда, пак ще имаме удоволствието.

— Намерихте ли нещо друго в къщичката?

— Все още не. Повечето от документите са унищожени, но в днешно време е просто изумително от каква степен на разрушение можем да възстановяваме текстове. — Той оголи хищно зъби. — Не е трябвало да го пропускаме първия път. Открихме го сред една папка с техническа документация. Този път ще преровим и най-малкото късче хартия, не се тревожете.

За момента се замислих. Не знаех почти нищо за Дуги Фишър или ЛПСС, но не желаех да хукне към редакциите на вестниците с подробности за мотоциклетната катастрофа на онова нещастно американче. Това определено нямаше да е от полза на „Феър Систъмс“. В действителност щеше да навреди на цялата индустрия, която се занимаваше със системи за виртуална реалност.

— Може ли да не го притискате много този Дуги? — помолих аз. — Поне да ме изчакате да поговоря с него. Не бих искал да публикува това писмо.

— Няма да стане — отвърна Кер. — Тук вече върви разследване на убийство. Няма да позволя някакви заплахи с изнудване да забавят хода му. Веднага ще разговарям с тоя наш стар приятел. И не се опитвайте да говорите с него преди мен. — Той ме изгледа заплашително.

— Мислите ли, че това би могло да представлява някакъв мотив за убийството на Ричард? — запитах.

— Трудно е да се каже. Но е ясно, че брат ви и този Дуги са имали някаква вендета. Може да са се срещнали в къщичката за лодки да обсъдят това писмо и спорът да е довел до случилото се. Кой знае? Но аз ще открия.

И с тези думи той си тръгна, оставяйки Кокрейн при групата, която ровеше в опожарената къщичка.

Затворих след тях и се обърнах към Рейчъл. Тя седеше до кухненската маса.

При посещението ми във фабриката не остана време да я разпитам за лигата. Изведнъж това силно ме заинтригува.

— Разкажи ми за Дуги Фишър — казах, докато се настанявах срещу нея от другата страна на масата.

— Навремето работеше във „Феър Систъмс“ — започна тя. — За пръв път се срещнах с него, когато бях в Единбургския университет. Аз, той и Ричард учехме във Факултета по изкуствен интелект. Дуги беше в състояние да работи върху проблема в продължение на седмици, докато го разреши. И изведнъж стана платен политически активист. Участваше във всички демонстрации. Всеки път, когато в пресата станеше дума за агитатори, дошли от друг град да бунят в някоя област, Дуги се оказваше сред тях. Както можете да си представите, на университета това не му правеше кой знае какво впечатление.

— Изведнъж ли стана това?

— О, не. Той членувал още от училище в партията на работниците социалисти. Баща му бил стоманоработник в Рейвънскрейг и загубил работата си след нещастен случай. Дуги беше убеден, че компанията е виновна за това. Счупи краката на мениджъра, когото смяташе за виновен, и прекара две години в затвора. Ненавижда начина, по който се управлява страната ни. Смята, че торите гледат само да прецакват работниците и безработните, за да е добре на английската средна класа. Ричард успя да го привлече при нас във „Феър Систъмс“. Той склони.

— Защо му е било на Ричард да го прави?

— Хората в страната ни с интелекта на Дуги и знанията му върху виртуалната реалност се броят на пръсти. Имахме нужда от него. И в началото изборът ни се струваше много удачен. Неуважението към авторитетите може да е само от полза при програмирането, а Дуги беше изпълнен с ненавист към авторитети от всякакъв род. Освен това беше невероятно работоспособен и изпитваше наслаждение от това, което вършеше. Влагаше всичко във виртуалната действителност; работната му седмица обикновено беше седемдневна.

— Точно като вас — вмъкнах.

— По-зле и от мен — усмихна се тя. — Започна да се интересува от психологията и философията на виртуалната реалност; какво означава на практика да прекарваш продължителни периоди във виртуалния свят. Мисля, че някои от изводите, до които беше стигнал, го разтревожиха. Спомням си как казваше, че виртуалната действителност ще се превърне в поредния инструмент за управляващите, с който да манипулират масите. Представяте ли си, една нова технология, в която той вярва, и изведнъж тя се превръща в още едно средство за осъществяване на социален контрол. Когато започна да работи при Ричард, „Феър Систъмс“ беше само малък екип, който се бе посветил на научен проблем. И той започна да проумява, че ако всичко завърши добре, „Феър Систъмс“ ще се превърне в голяма печеливша компания, точно като всички останали, които така дълбоко ненавиждаше. Това го потискаше. И тогава се включи в лигата „Прекрасният стар свят“. Чували ли сте за нея?