Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Е, аз смятам, че той е кандидатът на инспектор Кер за авторството на пожара.

— Означава ли това, че според тях той може да е убил Ричард?

Въздъхнах.

— Не знам.

— Изглеждаш ми доста зле — забеляза Соренсън.

Изправих се и се усмихнах вяло.

— Добре съм.

— Надявам се скоро да разкрият кой се крие зад тази работа. Казал съм на Дейвид и Рейчъл да предупредят всички, че искам пълно съдействие на полицията. — Той разбърка чая си. Чашата сякаш се губеше сред едрите му длани. — Снощи разговарях с баща ти. Предполагам, че вие двамата не можете да се споразумеете как да постъпите с компанията?

— Така е — отвърнах. — Аз искам да продаваме, той настоява да я запазим.

— Мога ли да направя едно предложение?

Кимнах.

— Нека засега да отложим продажбата. Още имаме време. Знаем, че ще можем да се задържим до септември. Кой знае, есента можем да намерим още връзки. Очевидно Ричард е мислел, че има шанс „Дженсън Компютър“ да направят големи заявки към края на годината. Акциите струват само четири и половина долара. Прекалено ниска е цената, за да продаваме. Нека да изкараме още два месеца, да стабилизираме компанията и тогава вече да видим къде сме. Ако не нещо друго, поне ще имаме по-добра цена.

Изгледах го със съмнение.

— Виж, вероятно накрая пак ще продадем — продължи той логично, — но аз мисля, че ние заслужаваме да дадем шанс на компанията като независима единица. Разбира се, остава проблемът с ръководството. Рейчъл и Дейвид не са за такива постове. Това ръководство ще изисква решителни действия. Мислих много. Какво ще кажеш, ако станеш действащ главен директор? Само за три месеца. След това или продаваме компанията, или наемаме постоянен персонал.

— Аз ли? — запитах зашеметен. — Не мога да го направя. „Феър Систъмс“ е публична компания. Никога не съм ръководил никаква компания, да не говорим за публична.

— Мисля, че можеш да се справиш. Вчера ми направи силно впечатление способността ти бързо да се ориентираш в ситуацията. Млад си, имаш инициативата и можеш да вземаш решения. По-голямата част от успелите дребни технологични компании, които познавам, се ръководят от мъже под тридесетте. Един професионален мениджър на средна възраст лесно би закопал тази компания. Нуждаем се от човек, който да поема рискове, а ти си най-подходящият.

— Но аз нищо не разбирам от технологията.

— Тогава се запознай с нея. Баща ти твърди, че имаш отличен математически мозък; не по-лош от този на Ричард. Използвай го. Освен това тази фабрика е пълна с хора, които разбират единствено от технологията.

Това беше вярно. В училище бях отличник по математика. Но не желаех да вървя по стъпките на баща си и брат си, ето защо се насочих към историята за най-голямо разочарование на баща ми.

— Какво мисли той за този вариант?

— Баща ти ли? Смята, че това е добра идея. Предполагам, че ще се радва да вземеш в свои ръце компанията на Ричард. Да я изкараш на обетован бряг. И той ти има доверие.

Замислих се над предложението на Соренсън. В него определено имаше логика. Но въпреки това изпитвах някои съмнения.

— Нека ви разкажа за една друга компания, с която бях ангажиран преди няколко години — продължи той. — „Мелбърн Текнолъджи“, британска компания със седалище близо до Кеймбридж. Произвеждаха специални устройства за мобилни телефони, които да препятстват подслушването на важни разговори. Технологията беше от световна класа, а потенциалният пазар — огромен, и непрекъснато се разрастваше. Компанията обаче непрестанно губеше пари, бе изчерпала напълно финансите си и нейните поръчители вече губеха търпение. Така че в този момент ме повикаха. Основателят на компанията беше интелигентен момък, страхотен познавач на технологията и нелош бизнесмен. Но беше прекалено предпазлив, нямаше куража да осъществи нужните големи промени. Така че доведох един тридесетгодишен мъж, който познавах от бизнеса с клетъчни телефони в Калифорния. Той нищо не знаеше за технологията и до този момент не беше ръководил компания, но познаваше пазара и знаех, че притежава всичко онова, което е необходимо. И така, той започна с маркетингова операция в Щатите, премести производството в Сингапур и след три години бе емитирал акции чрез Националната асоциация на борсовите дилъри на стойност сто милиона долара. — Соренсън ми се усмихна. — И така, както виждаш, това е възможно да се осъществи.

Пулсът ми се ускори. Идеята да ръководя „Феър Систъмс“ ми хареса, а подкрепата на Соренсън ми вдъхваше кураж. Но аз се нуждаех от време, за да обмисля предложението. А и освен това трябваше да реша проблема с отсъствието си от работа.