— Давайте — произнесох аз заинтригуван.
— Намерихме оръдието на убийството. Брат ви е бил убит с брадва, вероятно в момента, когато се е обръщал да погледне към нападателя си. Открихме я захвърлена в жив плет на една уличка тъкмо на изхода на пътя за Гленротс.
— О, да. С нея Ричард цепеше дърва — казах.
— Ще можете ли да идентифицирате брадвата?
Замислих се за момент и поклатих глава.
— Не, наистина не мога да си спомня как изглеждаше.
— Няма нищо. Почти сме сигурни, че убиецът е бил човек, когото брат ви е познавал. Няма следи вратата да е била насилвана. Предната врата и повърхностите в кухнята са били избърсани най-старателно. Това води до предположението, че брат ви е пуснал убиеца в кухнята и после го е отвел в къщичката за лодки. По всяка вероятност то не е било планирано предварително — продължи детективът. — Брадвата просто се е оказала под ръка. Ако е било обмислено предварително, убиецът е щял бъде въоръжен. Няма признаци нещо да е било откраднато, макар и да не сме напълно сигурни в това.
— Някакви отпечатъци от пръсти? — запитах.
— Не — отвърна той. — Както вече ви казах, всичките повърхности в кухнята са били старателно изтрити с кърпа. Също и брадвата. Няма и следи от обувки. Нито някакви влакна от тъкани.
— Имате ли някакви подозрения?
Доналдсън се навъси.
— Търпение, синко. Разследването на убийство винаги отнема време. Ангажират се множество служители и работата продължава дълго. Но ние ще се доберем до убиеца. Научихме, че господин Феърфакс е имал разправия с един от колегите си, Дейвид Бейкър, в петък, деня преди убийството. Очевидно Бейкър е бил така разгневен, че веднага след това се е прибрал вкъщи. Вие споменахте, че брат ви е говорил за проблеми във „Феър Систъмс“ два пъти за последните няколко седмици?
Кимнах.
— Споменавал ли е изобщо Дейвид Бейкър?
— Не. Не бях и чувал за него, докато Уолтър Соренсън не го спомена преди няколко дни.
— Така че не ви е намеквал, че Бейкър може да има нещо общо с тревогата му?
— Не.
— Разбирам — произнесе Доналдсън и хвърли поглед към бележките си. — А какво ще кажете за ЛПСС?
— ЛПСС ли?
— Да. Това означава лигата „Прекрасният стар свят“ — група активисти, които вярват, че тази нова технология ще разруши обществото. Те са против виртуалната реалност.
— Мисля, че Ричард веднъж спомена нещо. — Опитах се да си припомня разговора ни. — Не беше ли се присъединил към тях един от хората му? Дъг? Дуги? Нещо такова.
— Точно така — каза Кер. — Дуги Фишър е работил в компанията до миналата година, когато е постъпил в лигата. Това е една доста секретна организация, която повече напомня за мрежа. Включва хора от Британия и Америка. Голямата част от тях изглеждат обезсърчени хора на техниката; така или иначе, разбират от компютри. Способни са на насилие, за да постигнат целите си. Преди два месеца имаше цяла атака с бомби писма, разпратени на компаниите в бизнеса с виртуалната реалност във Великобритания. Ние смятаме, че Дуги или някой от колегите му стои зад цялата работа.
— И вие сте на мнение, че той може да е замесен в убийството на Ричард?
— Това е едната версия — отвърна Доналдсън. — А вие не можете ли да ни кажете нещо за него?
Поклатих глава. Много ми се искаше да им помогна. Само да бях се вслушвал малко по-внимателно, когато Ричард ми разказваше за тази организация.
— Проверихме подозренията на брат ви за манипулациите с акциите на „Феър Систъмс“ — продължи Доналдсън. — В момента нещата се разглеждат от фондовата борса и те се консултират с властите в Америка.
— Открили ли са нещо?
— Още събират информация. Но да се върнем на вечерта, когато Ричард Феърфакс ви е помолил да огледате цените на акциите на „Феър Систъмс“. Изпълнихте ли молбата му?
— Да. По-скоро Карън го направи.
— Карън Чилкът, вашата приятелка?
— Да.
— И тя не откри нищо?
— Точно така. Акциите на компанията са толкова дребно нещо, че се търгуват само от една фирма — „Уагнър Филипс“. И когато тя направи проверка с помощта на една нейна приятелка, която работи там, се оказа, че те не знаят нищо. Стори ни се, че няма нищо странно.
— Разбирам — каза Доналдсън. — А вие самият търгували ли сте акции на „Феър Систъмс“?
— Не. Поне не след като компанията стана публична.
— И нищичко не сте продали?
— Нямам право. Чак след две години.
— Познавате ли някого, който да си има работа с акциите?
— Не. Само Карън. А тя работи при същите строги ограничения като мен.
Читать дальше