Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Как го правиш? — запитах го аз. Соренсън изведнъж се бе оказал от изключително значение за бъдещето на „Феър Систъмс“. Исках да науча нещо повече за него.

— Някои неща усвоих на футболното игрище — каза той. — За да спечели един футболен мач, човек се нуждае от същите умения, които му трябват в бизнеса. Желанието за победа, работата в екип, взаимната обвързаност на планирането с откриването на благоприятните възможности, да подадеш топката на най-добрите играчи от екипа и да ги оставиш да покажат на какво са способни. Предполагам, че просто съм се научил как да мотивирам хората, като започнах първо със себе си.

— А как започна?

— След като завърших колежа, постъпих на работа в НАСА. През шейсетте години мислехме, че бъдещето на човечеството е някъде там, в Космоса. Впоследствие проумях, че тази постановка беше съвсем погрешна. Бъдещето беше в микроелектрониката, по-скоро в наносекундите, отколкото в светлинните години. Двама гении, с които се познавах от Станфорд, бяха започнали работа в изследователския център на „Ксерокс“ в Пало Алто. Това вероятно беше най-важният център за изследвания в областта на компютрите през седемдесетте. Те работеха върху графичните потребителски интерфейси, основните софтуерни системи, които улесняват работата с компютъра. Имаха някои добри комерсиални идеи, но „Ксерокс“ не пожелаха да ги подкрепят. Те пък нямаха достатъчно кураж да се отделят и да започнат самостоятелно. Така че им протегнах ръка. Кръстихме компанията „Цицеро Сайънтифик“. Беше страшно интересно и забавно. Двамата осигуряваха технологичната страна, докато аз комплектувах нещата. Четири години по-късно продадохме компанията на „Софтач“ за осемдесет милиона долара.

Осемдесет милиона долара! Обзалагах се, че Соренсън бе получил лъвския дял от сумата. Внезапно осъзнах, че този едър мъж беше вероятно най-богатият човек, с когото някога се бях срещал.

Името „Софтач“ обаче ми напомни нещо.

— Струва ми се, че преди две години четох за компанията в пресата. Нямаше ли някакви проблеми? — запитах.

— Да, така беше — неохотно отвърна той.

Явно не желаеше да говори на тази тема. Нагласих и ударих чисто и точно топката, която се озова в един бункер. Бъгер! Понякога ми трябваха три удара, за да постигна един такъв успешен.

— Чудесен изстрел. Ако и вятърът беше с теб…

Повдигнах рамене.

— И какво направи тогава? — запитах го.

— Ами играх голф всеки ден в продължение на половин година, но не бих шута на бизнеса. Така че изградих един портфейл с ценните книжа на интересни компании в Америка и Европа, в чиито съвети членувах. Понякога инвестирах в тях. Обичам да мисля за себе си като за треньор. Смятам, че съм способен да карам хората да дават най-доброто от себе си. През годините си съм ставал свидетел на какви ли не успехи и провали; не съм скъперник, искам да споделя опита си с хората.

Вярвах, че Соренсън си го биваше в тази роля. Той беше добър слушател, но също така притежаваше и авторитетност. След като вярваше във вас, че сте способни да свършите нещо, най-вероятно щеше да се окаже прав.

— И как изглежда „Феър Систъмс“ в сравнение с всички компании, които познавате? — запитах го.

— Знаеш ли, Марк, тя притежава реален потенциал. Една от най-добрите е. А виртуалната реалност ще представлява компютърният пазар на следващото десетилетие.

— Точно това казваше и Ричард. Не съм много сигурен дали се вслушвах в думите му.

— А е трябвало. Повечето от големите открития в компютърните технологии за последните двайсет години дойдоха в резултат на съсредоточаването на все повече и повече мощ върху все по-малка площ. Човек обаче все още трябва да бъде добър специалист, за да работи с компютъра. Това трябва да се промени. Спомняш ли си какво ти казах за графичния потребителски интерфейс, посредством който хората общуват с компютъра? Ето откъде ще дойдат най-големите изненади. А виртуалната реалност е окончателният потребителски интерфейс. Когато човек се намира действително в един генериран от компютъра свят, с който може да разговаря, в който може да посочва всякакви неща, тогава компютърът ще изчезне като бариера. Убеден съм, че това ще доведе до появата на цял един нов диапазон човешка дейност. Виртуалната реалност ще подпомогне всичко, което е свързано със съзиданието или комуникацията между хората, намиращи се на различни физически места.

Потеглихме към бункера.

— Ти си в течение на всички онези очевидни приложения в дизайнерското изкуство, забавленията, обучението и така нататък. Обаче най-вълнуващите области на приложение са онези, които все още не можем да видим на живо, защото не сме живели достатъчно продължително в един свят на виртуална реалност. Същото е било и с всички нови технологии — електричеството, телефона, компютъра — докато не поживееш в един свят обсебен от тях, не можеш да ги оцениш.