Майкл Ридпат - Борсов посредник

Греъм Стивънс, адвокат от юридическата фирма „Бърнс Стивънс“ от Единбург, ми телефонира, за да ми прочете съдържанието на завещанието на брат ми. Той държеше осемстотин хиляди от двата милиона акции на „Феър Систъмс“, или четиридесет процента от компанията. Цената на една акция беше паднала до четири и половина долара след вестта за смъртта му, така че този дял технически струваше около три и половина милиона долара. Те се разпределяха поравно между мен и баща ми. Единственото друго наследство с някаква стойност беше къщата, която Ричард оставяше на мен. За щастие полицата върху нея щеше да бъде изплатена от полицата му „Застраховка живот“.

Не мислех, че заслужавам тези почти два милиона долара. Ричард бе подписал документ, с който се задължаваше да не продава акциите си в рамките на две години след емитирането. А и освен това щеше да е невъзможно да се продаде толкова голям дял посредством брокерска компания. За да се спечелят тези пари, трябваше да се продаде цялата компания. Данъци трябваше да се плащат. А аз все още не бях убеден, че „Феър Систъмс“ щеше да съществува след осемнадесет месеца.

В сряда ми се обади още един човек. Гласът ми беше непознат: висок, силен, на американец.

— Марк Феърфакс?

— Да.

— Добър ден, Марк, обажда се Уолтър Соренсън. Приятел съм на баща ви и на Ричард.

Никога не се бях срещал с Уолтър Соренсън, но бях чувал за него. Баща ми се беше запознал с него, когато преподаваше в Станфордския университет през шейсетте. Навремето Соренсън бил блестящ физик и страхотен футболист в отбора на колежа, нещо действително рядко дори и за онези дни. През седемдесетте се бе превърнал в изключително уважавана фигура в компютърната индустрия, като си бе извоювал репутацията на наставник на младите гении, наводняващи гаражите на Силициевата долина. Заедно с един такъв гений в средата на седемдесетте бе основал софтуерна компания на име „Цицеро Сайънтифик“ и няколко години по-късно я бе продал с голяма печалба. Понастоящем беше директор на една група бързо развиващи се компютърни компании, към които се проявяваше интерес в Америка и Европа. Така че когато „Феър Систъмс“ емитира акциите си посредством Националната асоциация на борсовите дилъри и имаше нужда от представителен председател, баща ми предложил на Ричард стария си приятел Уолтър Соренсън.

Американецът с удоволствие бе приел работата. Виртуалната реалност беше близо до Сейнт Андрюс и курсовете за голф.

Ричард беше споделил, че в негово лице е открил полезен съветник. „Феър Систъмс“ със сигурност щеше да се ползва от опита му през следващите няколко седмици.

— Искам да изразя съболезнованията си за смъртта на брат ви. Той беше голям мъж и невероятен учен. Информационните технологии понесоха тежък удар. — Думите на Соренсън звучаха искрено. Обзе ме гордост заради брат ми. — Работя с предприемачи в Калифорния от двадесет години и мога да кажа, че Ричард беше един от най-добрите.

— Благодаря ви.

— Както можете да си представите, случилото се е тежък удар за „Феър Систъмс“. В компанията просто не знаят какво да правят. Определих двама от директорския екип, Рейчъл Уокър и Дейвид Бейкър, като действащи управляващи. Както вероятно знаете, седалището ми е в Щатите, но следващата седмица ще дойда в Европа.

— Добре — казах.

— Двамата с баща ви сте главните акционери сега. Колко добре познавате компанията?

— Слабо — отвърнах. — Искам да кажа, имам някаква бегла представа какво правят там, но никога не съм стъпвал в Гленротс. Инвестирах, за да подкрепя Ричард.

— Е, мисля, че няма да е зле, ако отскочите до Гленротс. Ще можете ли да го уредите? — попита Соренсън.

— Разбира се — казах. — Така и така мислех следващата седмица да отида в къщата на Ричард.

— Добре. В неделя пристигам в Шотландия. Ще играя голф в Сейнт Андрюс. Ще ми направите ли компания? Тъкмо ще имаме случай да се поопознаем.

— Ще се видим там — съгласих се аз.

В събота пристигнах в Къркхейвън. Чувствах се далеч по-добре в моето БМВ, отколкото в самолета.

Бях предупредил Боб Форестър, че не съм сигурен колко време ще отсъствам от работа. Той нямаше нищо против пътуването ми; честно казано, нямаха особена полза от присъствието ми. Оставих на Ед напътствия в кой точно пункт да продава позициите ни, ако пазарът се раздвижи.

Слънцето вече се бе снишило над горните склонове, докато прекосявах моста Форт Роуд във Файф. Подминах скупчените сиви блокове на Каудънбийт, свърнах на юг от Гленротс и поех по пътя, който водеше към крайбрежието на Къркхейвън. Отбих се до полицейското управление да взема ключовете за къщата и подкарах по тесните улички към дома на брат ми.