Майкл Ридпат - Борсов посредник

Вгледах се отблизо в него: той беше убеден в думите си.

Зарових се в бункера. Накрая топката изскочи на тревата.

Мислите ми се върнаха отново към Ричард. Зададох на Соренсън въпроса, който вече цяла седмица ме измъчваше.

— Знаеш ли защо са убили Ричард?

— Нямам представа. Аз самият мисля над това. Знаеш ли дали полицията се е добрала до нещо?

— Не. Само задават въпроси.

— И още как! Вчера следобед ме посетиха. Разговаряха няколко часа с мен. А ти имаш ли някакви идеи?

— Знам, че нещо го безпокоеше — отвърнах. Споделих, че Ричард настояваше да се видим. — Обаждал ли ти се е за нещо през седмицата, преди да го убият?

— Не, доколкото си спомням. Знам, че се тревожеше за наличните финанси на компанията, мен също това ме притесняваше. А и продължава да ме притеснява. Не останах обаче с впечатлението, че ножът е опрял до кокала.

— А какво ще кажеш за положението на борсата с акциите на „Феър Систъмс“?

— Не, и за това не спомена. Предполагам, че акциите падат, защото инвеститорите са разтревожени заради риска. Определено има логика. Да ти кажа, тук не мога да помогна с нищо. Аз самият нямам право да продавам акциите си до две години след емитирането им. Не че имам кой знае колко процента от компанията, само толкова, колкото да не губя интерес към нея.

Бъдещето на „Феър Систъмс“ тревожеше и мен.

— Сега, след като Ричард… — поколебах се, преди да продължа — … вече го няма, компанията няма ли да се разпадне?

Соренсън потърка брадичката си.

— Би могла, но се надявам да не стане.

— Но Ричард беше авторът на повечето нови технологии, нали така?

— До известна степен, особено в началото. Но „Феър Систъмс“ не е само Ричард. Той работеше заедно с едно момиче на име Рейчъл Уокър. Тя знае едва ли не всяка разработка на „Феър Систъмс“ и е събрала един наистина добър екип. Освен това голяма част от технологията изобщо не е на „Феър Систъмс“. Ричард си го биваше да събира и да кара да работят в екип всякакви технически величия. Съществуват огромен брой технологии, които влизат в състава на една система за виртуална реалност. Това, което вършеше „Феър Систъмс“, беше да ги сработва. — Слушах напрегнато. Соренсън продължи: — Едно от действително големите умения на Ричард беше да мотивира хора като Рейчъл и останалите да дават всичко от себе си. Това е големият проблем, пред който сме изправени сега.

— Утре се надявам да се запозная с компанията — казах.

— Ще ми е интересно после да чуя мнението ти. Не подценявай Рейчъл. Умът й сече като бръснач. Знае повече за виртуалната реалност, отколкото всички останали познавачи заедно. Ръководи компанията съвместно с Дейвид Бейкър. Той е повече бизнесмен, отколкото учен. Много го ценя. Има диплома от Харвард, но е гладен, разбираш ли какво искам да кажа? Страшно много иска „Феър Систъмс“ да пробие. И до този момент е събрал дълъг списък от клиенти за такава малка компания.

— Мислиш ли, че тази комбинация ще даде плодове? — запитах.

— На теория трябва да се допълват идеално — изрече Соренсън, поставяйки топката върху тревата. — На практика, не знам. Просто не знам.

— Не е ли по-добре да продадем компанията? Ричард ми каза, че някакъв клиент му направил оферта.

— Възможно е това да е правилното решение. Лично аз бих искал да разбера в какво състояние се намира компанията, преди да взема решение. Но има един проблем.

— Така ли? И какъв е той?

— Баща ти.

— Баща ми?

— Да. Той не иска да продава.

— Не иска да продава ли? Защо? Трябва да се измъкваме, докато още имаме възможност.

— Непреклонен е. Чувства, че след като „Феър Систъмс“ е била толкова важна за Ричард, би било погрешно да продаваме.

— Не можеш ли да го убедиш, че греши?

Той спря до следващия пункт, изправи се и ме погледна право в очите.

— Джеф ми каза, че двамата не сте разговаряли от десет години. Но след онова, което той причини на Джина, мога да те разбера. — Въздъхна и за момент се вгледа в морето, сякаш търсеше нещо. — Но двамата с баща ти сте най-големите акционери. Ако имате различия относно бъдещето на компанията, аз като председател настоявам да ги разрешите. — Накрая заяви твърдо: — Марк, трябва да разговаряш с него.

Имаше право.

— Добре — изрекох и с един рязък удар забих топката.

Слънцето се отразяваше от плешивото теме на детектива Доналдсън, докато той седеше край старата дъбова маса в кухнята на Ричард. Кер се бе свил до него. Пиехме чай.

— Имаме известен прогрес с разследването — тъкмо казваше Доналдсън. — Бихме искали да ви зададем още няколко въпроса в светлината на това, което сме открили до този момент.