Майкл Ридпат - Борсов посредник

Къщата носеше отпечатъка на Ричард. Спретната, функционална, с почти нищо излишно. Първо влязох в кухнята. Беше стара и дървена. Старата дъбова маса, на която бяхме закусвали толкова пъти в съботните следобеди и бяхме изчели толкова много вестници, си беше на мястото. Залязващото слънце се втурваше с цялата си мощ през прозорците, отразено от нежно развълнуваното море. Върнах се обратно в коридора и след няколко стъпала се озовах във всекидневната. Очите ми първо се спряха върху каменния плот и аз примигах, когато зърнах прилежно подредените цепеници в кошницата. Стаята беше мебелирана с отделни вещи, които си спомнях още от детството: часовника на дядо ми, кухненския шкаф, писалището на майка ми.

По стените висяха няколко фотографии на морски птици. Ричард никога не бе изпитвал интерес към птиците, но те бяха страстното увлечение на баща ми и той бе прекарал множество следобеди с него, търсейки спотайващите се блатни птици покрай забравените и от бога крайбрежни ивици. Картините ни бяха подаръци от баща ни. По моите стени обаче нямаше нито една от тях. Още от самото начало съвсем ясно и недвусмислено бях дал да се разбере, че не желая никакви пернати.

По мебелите бяха пръснати няколко снимки. Навсякъде се търкаляха книги и списания, като почти всички бяха свързани с информационните технологии.

На дивана лежеше захлупена биография на Бил Гейтс, милиардерът, основател на Майкрософт. Вдигнах я. Брат ми бе стигнал до трета глава.

През прозореца се виждаше Инч Бърн и квадратната каменна църква на отсрещния бряг. Гледката донякъде се закриваше от къщичката за лодки. Влязох в коридора да потърся ключа. Нямаше го на мястото му. Надзърнах в кухнята и го видях върху шкафа. Взех го и излязох, като заобиколих къщата отзад. Спрях пред вратата и си поех дълбоко дъх.

Още щом прекрачих прага, погледът ми се насочи към мястото, където за последен път видях Ричард. Старият килим беше изрязан и събран, откривайки правоъгълник от гол бетон. С усилие откъснах очи и огледах къщичката. Цареше пълен хаос: купища терминали, компютри, печатни платки, разглобени шлемни комплекти, кабели и хартия. Знаех, че брат ми съзнателно държеше нещата си в този вид. Той с гордост ми бе представил мястото преди няколко години. Обичаше да размишлява сред този хаос, да пише, да експериментира със софтуера и хардуера си. До прозореца имаше компютър „Компак 486“ със замърсена от непрекъсната работа клавиатура. Останах така за момент.

Внезапно изпитах силен студ. Потреперих и бързо излязох от къщичката. Не желаех да се връщам в нея.

Топката полетя право към стария дъб от лявата ми страна, удари се в него и се върна обратно върху изравнената част на игрището между две дупки за голямо мое облекчение. Не съм сред добрите играчи на голф. Не е необходимо да споменавам, че Соренсън беше далеч по-добър от мен в голфа. Добър компаньон, той често предлагаше помощ и ми даваше кураж.

Беше висок, с широки рамене и калифорнийски загар. Имаше едро лице с неправилни черти, нос, не съвсем прав, а едната му гъста вежда бе застанала под различен ъгъл спрямо другата. Грубо, но красиво лице. Имаше дебел врат, без да е набит, и беше силен. Имаше вид на човек, все още способен да играе футбол, но добре сресаната му бяла коса и скъпият му комплект за голф издаваха преуспяващия американски бизнесмен. Той разполагаше с власт. Не толкова властта на парите или контрола над хиляди служители, но нещо далеч по-първично. Това беше физическа и психологическа мощ.

Мястото беше великолепно. Приятен ветрец полъхваше от устието на Тей, а сивото градче Сейнт Андрюс се къпеше в онази чиста северна светлина, към която вече започвах да привиквам.

— Разкажи ми за работата си — каза Соренсън, докато крачехме към мястото, където бе паднала топката ми. — Ричард ми беше споменал, че търгуваш с облигации.

И аз му разказах. За човек, който не е свързан с пазарите на ценни книжа, той се ориентираше забележително добре и скоро се отпуснах до такава степен, че започнах да обяснявам най-подробно идеите си за пазара на облигации и как да се правят пари на него. Слушаше ме внимателно и въпросите му говореха, че разбира за какво става дума.

— Твоят бизнес твърде прилича на моя — отбеляза той. — Нещата се променят с шеметна бързина. Технологията се обновява всяка секунда, пазарите са някакъв ураган. За да успее човек, е необходимо не само да е бърз, той трябва да кипи от енергия, ентусиазъм, желание непрекъснато да си задава въпроси. Човек не може да следва правилата, защото те се променят непрекъснато. Ето защо хора като теб и Ричард се справят толкова добре. Обичам да работя с момчета на твоята възраст. Хора като мене вече нямат място при новите технологии. Оня дух вече е изчезнал. Но все още съм в състояние да помагам на тези хора, които действително се нуждаят от помощ.