Майкл Ридпат - Борсов посредник

Вкъщи тя ми наля уиски, седна до мен и ме прегърна.

— Разкажи ми за него.

И аз й разказах. Отначало се опитвах да сдържа сълзите си. Накрая обаче се предадох и стенанията ме разтърсиха, докато й разказвах. Разговаряхме, по-скоро само аз говорех, до късно през нощта.

Нуждаех се от нея. Майка ми си бе отишла завинаги, а с нея и баща ми. Докато Ричард беше жив, не бях осъзнавал колко бях разчитал на него за всичко, което дава семейството: любов, чувство за пълноценност, сигурност. Сега вече бях съвсем сам на света.

През следващите няколко дни живеех благодарение на подкрепата на Карън. Може би така ми се отплащаше за всичко, което бях направил за нея, когато приятелят й я беше изоставил. Въпреки че беше потресена от смъртта на Ричард, тя бе съумяла да се съвземе и бе изградила непробиваема защита около себе си. Повече никога не плака и не спомена за него. Само слушаше.

В понеделник работата ме грабна. Последното нещо, което желаех, беше да прекарам деня сам у дома. Исках да съм сред хора, за да се откъсна от мислите си.

Беше хубаво да се озова отново в борсовата зала и да се заема с цени, проценти, прогнози, месечни печалби и загуби.

Всички ми изказаха съчувствието си, особено Грег. Ед не ми каза нищо направо, но се опитваше да предугажда всяко мое желание. Улових го да ме наблюдава с тъжно изражение. Хората ме оставиха на компютрите ми. Нямаха нищо против да идвам на работа. Но не очакваха от мен да правя чудеса; просто ме оставиха да правя каквото си поискам. Мисля, че се държах нормално, макар и да подозирам, че не съм успял. Но въпреки всичко не ме закачаха и им бях благодарен за това.

Болката от загубата на Ричард беше почти непоносима, но аз бях твърдо решен да не й позволявам да ме съсипе. Съзнавах, че бях уязвим психически: никога не бях успял да превъзмогна развода на родителите ми и смъртта на майка ми. Сега обаче със зъби и нокти щях да воювам с новия удар.

Изпитвах едновременно гняв и вина. Гневът извираше от вината, че не бях успял да предугадя и предотвратя смъртта на Ричард. И по някаква странна прищявка на съдбата той бе насочен към самия Ричард. Големият ми брат, единственият ми защитник на света, ме бе изоставил, загинал заради тъпата си компания. Ако бе проявил здрав разум и бе продал както му бях казал, щеше да е жив. Добре съзнавах колко нелепи са мислите ми и предателски по отношение на него, но осъзнаването на факта само подсилваше гнева ми.

Майка ми умееше да вдига скандали. Все намираше някакъв незначителен домашен проблем, върху който да излее гнева си. Когато избухваше, тя представляваше фантастична гледка, пороят й от английски ругатни преминаваше в италиански, следвани от гневни жестове и сълзи, дори и купища строшени съдове и чаши (винаги от наследството на баща ми, никога от нейните). Но бързо й минаваше. Само след час отново беше спокойна, а на следващия ден вече се усмихваше и смееше. С изключение на един-единствен случай. Когато баща ми ни напусна, експлозията продължи цяла седмица, а гневът я държеше чак докато почина.

След което премина в мен.

Аз бях наследил нейната избухливост. Това наистина беше проблем, особено в училище. Редовно се сбивах със съучениците си. Редовно се карах с приятелките си. Когато пораснах, започнах да правя опити да сдържам нервите си. Търговията с ценни книжа ми бе помогнала; бързо разбрах, че се налага да овладявам импулсивните си реакции, ако исках да правя пари месец след месец. При взаимоотношенията ми с Карън аз бях образец на търпението. Но гневът не беше ме напуснал, а само се бе притаил.

Колкото повече размишлявах, толкова повече гневът ми за смъртта на Ричард се насочваше върху копелето, което го беше убило. Молех се полицията да го спипа.

Полицейското разследване вървеше с пълен ход. Инспектор Кер се появи в „Харисън Брадърс“, за да разговаря с Карън и Грег, след което по всяка вероятност отскочи до Годалминг да си побъбри с несравнимата Дафне Чилкът. Само за да ни елиминира като потенциални заподозрени, разбира се. Бях сигурен, че всички останали, чиито имена бях дал на полицията, също бяха разследвани.

Сержант Кокрейн позвъни, за да ми съобщи, че полицията е приключила огледа на къщата на Ричард и вече можех да вляза в нея. Разследването продължаваше, макар че до този момент не бяха открили почти нищо.

Позвъних на съдебния изпълнител в Купар. Той ми съобщи, че макар и да е направена аутопсия, не може да се разреши да се извърши погребението, защото е възможно един бъдещ адвокат на защитата да поиска нова експертиза. И тъй като подсъдим все още нямаше, погребението трябваше да изчака, докато се появеше такъв.