— Имате предвид „Бондскейп“?
— Да. Наистина ме впечатли.
— Тя е добра — отбеляза Рейчъл.
— За съжаление знам твърде малко за нея. — И това беше истина.
— Добре, нека ви разкажа нещо и за нас — започна Дейвид.
Той натисна едно дистанционно управление и на екрана зад него се появиха диапозитиви. Направи истинско професионално представяне. Разказа за историята на „Феър Систъмс“, пазара й, продуктите й, прогнозите за пазара на системи за виртуална реалност и очерта стратегията на компанията. Слушах много внимателно.
Ситуацията изглеждаше абсурдна: Дейвид в изгладената си памучна риза, копчета за ръкавели и вратовръзка „Хермес“ ми изнася лекция на мен, двайсет и осем годишния борсов посредник. Обаче сега аз бях най-големият акционер на „Феър Систъмс“; полагащата ми се половина от четиридесетте процента на Ричард заедно с личните ми 3,75 процента ми даваха почти двайсет и четири процента от компанията. Аз бях важен както за компанията, така и за самия Дейвид, и в момента ми се оказваше изключително внимание. Усилието си струваше.
— Имате ли въпроси? — усмихна се накрая той.
— Да — казах. — Слушал съм много за най-различните приложения на виртуалната реалност, а доколкото разбирам, „Феър Систъмс“ се занимава с по-голямата част от тях. Продажбите обаче са слаби? Дали наистина това нещо има голям пазар?
— Определено — заяви Дейвид. — Точно сега единственото голямо потребление на системи за виртуална реалност идва от военните на САЩ, следвани от онези машини, които виждате в залите за електронни игри. Това обаче скоро ще се промени. Щом технологията се появи на пазара на нужната цена — в този момент той направи пауза и изгледа строго Рейчъл, — и хората привикнат с нея, никой не знае до каква степен ще се развихри пазарът. Но определено ще се измерва в милиарди долари. — Прехвърли няколко диапозитива до едно виртуално изображение на сграда с офиси в Хамбург. — Винаги е по-евтино да се построи виртуално здание, да се изпробва и да се коригира където е необходимо, отколкото да се изгради и после обитателите му да бъдат принудени да търпят недоглежданията на архитекта.
Кимнах. Имаше право.
— Нещо друго?
Имах стотици въпроси за бизнеса, но за момента си помислих, че е по-важно да науча нещо за хората, които работят във фирмата.
— Да. Бихте ли ми разказали нещо за себе си? Как стана така, че дойдохте да работите във „Феър Систъмс“?
Лицето му изведнъж стана сериозно; кариерата му беше много важна тема за разговор.
— Разбира се. Завършил съм икономика в Лондон. Прекарах няколко години в програмата на Ай Би Ем за висши управленски кадри.
— В отдела за продажби ли бяхте? — прекъснах го.
Той се усмихна.
— Разбира се. Намирах се на най-напрегнатото място, където продавах на дилърите. Но отговарях и за развойната стратегия, изпълнението на проектите, връзката производство-маркетинг, разпределението на дивизионалните ресурси, носех и отговорност за някои генерални направления от висше ниво. — Не разбрах абсолютно нищо от думите му. А бил агент по продажбите! — Но Ай Би Ем ми се стори безперспективна. Виждах накъде отива компанията, така че постъпих в Харвард. — Направи пауза, за да подчертае важността на думите си. — Целта ми винаги е била да стана предприемач. Така че, когато напуснах Харвард и получих предложение да постъпя на работа във „Феър Систъмс“, веднага се съгласих. Аз съм предприемач по рождение, мога да правя пари. Двамата с Ричард бяхме добър екип. Няма съмнение, че той ще ни липсва страшно много, но в крайна сметка ще изведа фирмата на добър край.
Рейчъл издуха дима към тавана. Двамата с Дейвид се обърнахме към нея. Тя ни изгледа безстрастно.
— Да имате още въпроси? — запита той с тайната надежда да му дам повторен шанс да развие и останалите си таланти пред мен.
— Не, благодаря ви. Това наистина ми беше от голяма полза. Имате ли разпечатка от представянето?
— Заповядайте. — Побутна едно копие към мене. — А сега се надявам да ви покажа фабриката. — Той посочи към пода и Рейчъл се надигна.
Светът на компютрите не е единственият, в който обитават хлъзгави агенти по продажбите. Имахме си ги достатъчно и на пазарите за облигации. Не исках гледната ми точка за „Феър Систъмс“ да се определя от Дейвид Бейкър.
— Един момент — произнесох. — Бих ли могъл да разговарям и с Рейчъл? Може би тя ще ме разведе из фабриката.
Той се навъси.
— Рейчъл е нашият главен технически специалист. В момента е страшно заета. Нали, Рейчъл?
Читать дальше