Майкл Ридпат - Борсов посредник

И двамата се обърнахме към нея.

Тя се спря и ме огледа от главата до петите. Зад кръглите лещи на очилата й ме гледаха дълбоки, кафяви, интелигентни очи. Явно ме преценяваше, и аз се размърдах неудобно.

— Не, няма проблеми, Дейвид. Ще се радвам да си поговоря с Марк.

Той се опита да измисли някакъв начин да не ме изтърве от хватката си, но накрая неохотно се отказа.

— Добре. Ще се отбиете, след като свършите, нали, Марк? — Усмихна се и напусна залата.

Рейчъл угаси цигарата си.

— Какво мога да ви разкажа?

Прецених, че е на моята възраст. Беше навлякла безформен сив пуловер над черните си дънки. Не носеше грим и косите й непрестанно падаха над очите. Вече знаех, че е технически гений, и като гледах очите й, вярвах, че е страшно умна. Не смеех да й задавам въпроси за „Феър Систъмс“, за да не се окажат глупави.

— Впечатляващо представяне — отбелязах накрая.

— Аха. Дейвид е добър агент по продажбите.

Тя сякаш се чудеше дали да каже още нещо. Аз чаках. Рейчъл запали нова цигара, дръпна и издуха дима към тавана по същия пренебрежителен начин както и по време на представянето на Дейвид.

— За съжаление не може да програмира и един калкулатор. Да не говорим за компютър.

Приведох се над масата.

— Е, и аз не мога да програмирам компютър, но съм загрижен за бъдещето на „Феър Систъмс“ и бързо схващам нещата. Така че разкажете ми за компанията.

Тя се ухили. Усмивката й беше изненадващо широка и топла.

— Съжалявам. Понякога ужасно ме нервира. Не е негова вината. Просто сме различни. Искате ли да поразгледате?

— Да, моля ви.

— Първо ще ви покажа местата, където се извършва монтажът. По-голямата част от компонентите си ги купуваме. Тук само ги сглобяваме, за да съберем система съгласно нашата конструкция и спецификации.

Слязохме в голямото помещение. Не се виждаше традиционната автоматизирана линия. „Феър Систъмс“ още не бе стигнала етапа на масово производство. За външния човек производственият цех, изглежда, се състоеше от групи млади мъже и няколко момичета, които сновяха наоколо, като пренасяха и се занимаваха с всевъзможни електронни компоненти, пръснати навсякъде. Рейчъл ми разясни какво се върши във всяка част от цеха. В първата секция се сглобяваха печатните платки. Те бяха наистина впечатляващи, всяка една от тях представляваше миниатюрен модел на град с пътища, мостове и сгради, разположени върху блестяща зелена площ. По-голямата част от изчислителната мощност се намираше не в печатните платки, а в дребните интегрални схеми, или „чиповете“, тънки силициеви пластини, някои от тях съдържащи милиони транзистори с изчислителна мощност по-голяма от тази, изпратила човек на Луната.

След това идваше секцията, където се сглобяваха шлемните комплекти от миниатюрни интегрални схеми и дребни дисплеи на течни кристали. Следваше монтажът на самите компютри и накрая едно сложно тестващо оборудване, което проверяваше дали изделието работи.

— Едно от хубавите неща на Гленротс е, че тук имаме възможност да ангажираме отличен персонал — каза Рейчъл. — Има цели семейства, които работят в електронната индустрия, а рецесията изкара на пазара за работна ръка някои наистина добри специалисти. На тях може да се разчита.

— Погледнете това — продължи тя. Посочи ми купчина електронно оборудване: стандартен компютър, терминал, шлемен комплект не по-голям от слънчеви очила, електронна ръкавица и мишка. Всичко това носеше емблемата на „Феър Систъмс“.

— Това е системата ни. Както виждате, много от компонентите се произвеждат от други фирми. — Почука по сивия пластмасов корпус на компютъра. — Това е стандартен персонален компютър Ай Би Ем. Той получава съобщенията, предавани от шлемния комплект, ръкавицата и мишката, извършва милионите пресмятания, необходими за създаването на един виртуален свят, и предава резултатите обратно на устройствата. Компютърът трябва да върши тези пресмятания двайсет пъти в секунда.

— Големи числа се пресмятат — забелязах, вдигайки шлема. Беше същият модел, който бях използвал за „Бондскейп“.

— Наша конструкция — каза Рейчъл. — Наричаме го „Виртуални очила“. Но и той е съставен от компоненти, произведени от други фирми. Дисплеите на течни кристали, които генерират изображенията за всяко око, се произвеждат от „Хоригучи Електроникс“ в Япония. Системата от звукови възпроизвеждащи тела е на „Кристал Ривър“ от Калифорния, а това — посочи към малък куб от черна пластмаса, вграден в шлема, — е системата за проследяване движенията на главата, която следи погледа на потребителя. Производство на компания „Полхемус“ със седалище във Върмонт.