Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Да тръгваме!

След като стигнахме, Рейчъл включи компютъра на Ричард.

— Ха! Ти беше прав. Твърдият диск е реформатиран.

— Как е могло това да се случи?

— Дуги е оставил някаква програма със задача да форматира диска, но замаскирана. Всичко би изглеждало нормално за някакъв период, да кажем седмица. И тогава програмата задава командата на компютъра да форматира твърдия диск.

Сърцето ми се сви.

— Означава ли това, че сме изгубили всички данни?

— Това означава, че данните в него са били толкова важни, че този някой не се е поколебал да ги изтрие.

— Но можем ли да ги възстановим?

Рейчъл се усмихна и отвори долното чекмедже на бюрото си, откъдето измъкна малка касета.

— Лента за архивиране.

Тя изчезна и се върна след малко с едно лентово архивиращо устройство, способно да качи отново същата информация в компютъра на Ричард. След няколко минути всичко беше наред.

Рейчъл отвори списъка на директориите. Половината от тях ми звучаха направо като на китайски.

— Нека се концентрираме върху текстовите файлове. Другите не ни трябват — каза тя.

Отвори поддиректориите на директорията с файловете от текстообработващата програма. Бяха шест. Всяка от тях съдържаше по десетина дузина файлове.

— Уф! — възкликнах. — Да не си проверявала всички?

— Не. Само тези в поддиректориите „Феър Сим“ и „Платформа“.

— Е, обзалагам се, че и Дуги ги е чел. Хайде. Да търсим.

Проверихме подробно всеки файл. Повечето бяха отегчителни: плащания по сметки, писма до застрахователни компании. Някои обаче бяха впечатляващи: Ричард бе имал навика да си записва бележки по определени теми и да ги съхранява, за да бъдат редактирани по-късно.

Един от тях носеше името „Бейкър“. Бях имал право! Ричард бе подозирал Дейвид Бейкър в двойна игра с „Онада“.

— Мислиш ли, че е това? — запита Рейчъл.

— Не знам — отвърнах. — Подозирахме го, но това би било новина за Дуги. А и той би могъл да ни причини известна вреда с тази информация. Би могъл също така да се опита да изнудва Дейвид.

— Но би ли било това достатъчно, за да причини смъртта му?

Размислих върху въпроса й.

— Съмнявам се. Дейвид си знаеше, че го подозираме. Просто не мога да си представя защо той би убил Дуги заради тая информация. Не. Следващият файл.

Имаше доста файлове, свързани с лигата „Прекрасният стар свят“. Ричард очевидно се бе тревожил за Дуги и дейностите му. Но и там не открихме нищо.

Една бележка се отнасяше за инцидента с мотоциклета. Но там нямаше нищо ново.

Препрочетох анализа на Ричард за движенията на цената на акциите на „Феър Систъмс“. В него се съдържаше далеч повече материал, отколкото той ни бе показал по-рано. Искаше време, за да го прочетем по-подробно.

Файловете с най-очевидните имена не ни бяха дали нищо. Бележки до Кийт и Рейчъл. Преговори за наема на фабриката. Онова странно писмо, което ми бе изпратил. Писма до баща ми. Огромни списъци с неотложни задачи. Започвахме да губим надежда.

И изведнъж го открихме.

Разбрахме каква е била работата. Но трябваше да решим какво да правим. Не разполагахме с абсолютните доказателства, а и в това, което имахме, съществуваха големи дупки. Не исках да ходим веднага в полицията. Беше ми писнало да използват информацията само за да ни засипват с още въпроси. Исках да им дадем готовите отговори. Така че двамата с Рейчъл замислихме един план. Той щеше да изисква усилия и щеше да е отклонение от проект „Платформа“, но ако станеше, щеше да си струва.

Свързахме се с всички крупни акционери, за да им съобщим, че след една седмица ще има демонстрация на проект „Платформа“. Свързахме се с Уагнър, Дженсън, Хартман, баща ми и Соренсън. Исках да оставя Карън настрана, но Рейчъл настоя за присъствието й, като каза, че то е важно, и убеди Уили да я повика.

За моя изненада тя обещала, че ще дойде. Единственият отказ дойде от Хартман. Нямаше смисъл да го уговаряме.

Демонстрацията щеше да се проведе под формата на виртуална конференция, като участниците в нея щяха да се намират на две места: в „Дженсън Компютър“ в Пало Алто и в нашата фабрика в Гленротс.

Няколко души под ръководството на Рейчъл работеха денонощно. Кийт и Анди отлетяха за Калифорния да подготвят всичко там.

Седмица по-късно вече бяхме готови.

— Моля всички да си поставят шлемовете.

Направихме както ни беше наредила Рейчъл. Всички седяхме около полираната махагонова маса във виртуалния офис: Дженсън, Уагнър, Соренсън, баща ми, Карън, Уили и приликата беше удивителна. Преди това се бяхме фотографирали с всякакви изражения, като после тези изображения бяха въведени в компютъра. Една миниатюрна камера в шлема щеше да съобщава на компютъра кое точно изображение да използва във виртуалния свят. Стаята беше същата, която бях виждал и по-рано, когато Рейчъл ми бе демонстрирала за пръв път проект „Платформа“. Това беше голям кабинет с изгледи към един блестящ град, простиращ се до морето и планините в околността.