Майкл Ридпат - Борсов посредник

Кер се изкикоти.

— Проверихме и това. Причината, поради която не е искал да се вдига шум около тази история, е, че не е бил сам. Бил е със съпругата на един от колегите си. Това едва ли би се отразило добре на репутацията му.

— Настина ли? — Замислих се над думите му. — Не е много логично да води любовница със себе си, ако се кани убива човек, нали?

— Мога да кажа, че го изключваме от по-нататъшните си сметки.

— А какво ще кажете за Дейвид Бейкър? Успяхте ли да го откриете?

— Да. В Бостън. Отишъл на гости на един стар приятел от Харвард. Казва, че бил в много трудна ситуация. Загубил си работата и открил, че му е трудно да свикне с тази мисъл. Жена му казва, че двамата в последно време са имали големи разправии заради сделката с „Онада“. Не е възможно да е убил Дуги Фишър. Съмнява ме да е убил и брат ви.

Въздъхнах и разтрих очите си.

— Виж, синко. Който и да го е направил, ще опита пак. През следващите няколко дни ще сложа човек да наблюдава къщата ви и ще предам на сержант Кокрейн да си държи очите отворени на четири. Не можем да те охраняваме цяла вечност, но ще направим каквото е по силите ни.

— Благодаря ви — казах.

— А сега да те откарам у дома.

Рейчъл беше наред. Два дни я държаха на системи с леки обезболяващи, след което изкара още два дни в болницата под наблюдение. Лекарят каза, че ще се оправи бързо.

Прекарах седмицата съсредоточен върху проект „Платформа“.

Проектът „Платформа“ беше готов за демонстрация. Обявяването беше насрочено за търговското изложение във Флорида в края на юли. Процесът на масово производство можеше да стартира точно преди него, когато дизайнът на компонентите щеше да е подготвен за производство в Сингапур, Япония и Тайван. Американските фирми, които ни снабдяваха, щяха да бъдат задействани скоро след това. Ние искахме да имаме продукта асемблиран и готов за експедиция през септември.

На телефонния ми секретар имаше записано ново съобщение от майката на Карън.

Марк, обажда се Дафне Чилкът. Много съм разтревожена за Карън. Трябва да разговарям с вас. Моля заповядайте за среща в Годалминг колкото можете по-скоро.

Благодаря ви.

Изобщо не ме развълнува. Вече не давах пет пари за Карън. И тази мисъл ми доставяше удоволствие.

Взех Рейчъл от болницата и я откарах в квартирата й в Гленротс да си вземе някои вещи. Настоявах да се пренесе при мен. Макар да ни бяха отвлекли от Инч Лодж, бях сигурен, че при мен ще е в по-голяма безопасност, след като имаше полицай, който да наблюдава къщата. Бях поставил брави на всички прозорци. Не исках да й се случи повече нищо лошо.

Седяхме в кухнята и пиехме чай.

— Размишлявам — каза Рейчъл.

— Да?

— За смъртта на Ричард. И за пожара в къщичката за лодки. И за смъртта на Дуги. Мисля, че мога да направя връзката.

— Какво? — извиках развълнувано.

— Свързано е с някаква информация — каза тя. — Ричард е притежавал информация, заради която са го убили. Но убиецът не е успял да извлече цялата информация, така че се е върнал да подпали къщичката за лодките.

— Може би — казах.

Тя продължи:

— И тогава Дуги открива тази информация. И бива убит.

— Добре — казах. — Но защо тогава на някого ще му е притрябвало да убива и нас?

— Защото явно и ние разполагаме с нея.

Размислих над думите й.

— Може и да си права. Но каква ще е тогава тази информация?

— Не знам — въздъхна Рейчъл. — Знам само, че е много важна. Дуги каза, че тя може да унищожи „Феър Систъмс“. Следователно можем да приемем, че и ние разполагаме с нея, но просто не осъзнаваме значението й.

— А какво ще кажеш за онзи списък от компании, който ни дадоха от комисията?

— Мислех и за тях. Знаем, че и Ричард е имал списъка. А сега, както казваш, и ние разполагаме с него. Но не сме сигурни дали Дуги го е имал. А това е информация, с която разполагат и самите власти.

Дълго време седяхме мълчаливо. Колкото повече мислех над теорията на Рейчъл, толкова повече ми изглеждаше смислена. Така че какво се е намирало в къщичката за лодки, после у Дуги и накрая у нас?

— Компютърът на Ричард! — възкликнах изведнъж аз.

— Какво?

— Каквато и да е била тази информация, Ричард не може да не я вкарал в някой файл в компютъра си. Претърси ли всичките му файлове?

— Само някои от тях. Нямах време. Те са толкова много.

— Е, обзалагам се, че е там някъде. Пожарът, причинен с цел да унищожи компютъра, но аз успях да го спася. А тогава, когато Дуги се е вмъкнал във фабриката, той е копирал файла от компютъра и го е прочел. Трябва да е изнудвал някого с тази информация и затова е бил убит. А сега компютърът е в кабинета ти!