Майкл Ридпат - Борсов посредник

Вях загубил Карън, макар че не бях сигурен дали изобщо някога е била моя. Чувствах се глупак, и то използван глупак. Гневът ми не ме напускаше. Гордостта ми беше наранена. Какво толкова бе видяла в тоя голям пън Форестър? Или който и да беше. Колкото повече си мислех за това, толкова повече проумявах, че можеше да е всеки.

В същото време обаче бях страшно изненадан от чувството за свобода. Карън не беше лесна за разбиране. Бях хвърлил толкова много усилия за нашата връзка и макар че ми бе изглеждало, че си струва, когато нещата бяха вървели сравнително добре, беше ми хубаво да си мисля, че вече няма да се притеснявам за нея. Имах си достатъчно свои проблеми.

Седнах в кабинета си и се загледах в електронното море. Смъртта на Ричард ме бе покрусила. Нямаше да позволя раздялата с Карън да ми въздейства по този начин. Понякога се чувствах като дъска, подхвърляна от вълните в крайбрежните скали. „Онада“, „Дженсън“, Хартман, Бейкър, Дуги. Те всички ми тровеха живота, тровеха ми и компанията. Някой, вероятно един от тях, бе заплашил да ме убие. Беше само въпрос на време да осъществи заплахата си.

Единственото нещо, което до този момент успявах да постигна, беше да реагирам на събитията.

Това обаче нямаше да продължава все така.

Казах на Рейчъл какво възнамерявам да направя. Тя се запали веднага по идеята.

Първо позвъних на Хартман. Уредих си среща с него в кантората му в Ню Йорк в четвъртък.

После се обадих в Комисията по ценните книжа и борсите във Вашингтон. Казах, че искам да се срещна с тях, за да обсъдя една информация, с която разполагам, за търговия чрез вътрешнофирмена информация в компанията си. И с тях си уговорих среща в Ню Йорк.

След това дойде редът на „Дженсън Компютър“. Петък в Пало Алто.

За Бейкър и Дуги не бях сигурен. По-добре да ги оставех на полицията. Трябваше да кажа на Кер за посещението на Йоши в „Инч“. Тъкмо се канех да звъня на сержант Кокрейн, когато Сюзан ми каза, че инспектор Кер ме чака долу.

— Веднага го изпрати при мен.

Той имаше уморен и сериозен вид. Придружаваше го един по-млад мъж в елегантен костюм.

— Това е инспектор Морланд от Единбург.

— Добър ден, инспекторе. Ще пиете ли кафе? — предложих. — Имате вид на човек, който наистина се нуждае.

— О, да, не е лъжа — каза Кер. — С три лъжички захар.

Морланд само поклати глава.

Отидох до автомата за кафе и се върнах с две чаши.

— Какво мога да направя за вас? — запитах.

— Дуги Фишър е мъртъв — каза Кер. — Убит.

— Какво?

— Намерили са го в колата му в подножието на една крайбрежна скала. Един минувач го зърнал при отлив. Изглежда, някой го е удушил и после е откарал там тялото с колата му, за да се отърве от него.

— Кога е станало това?

— Снощи. За последен път е бил видян в единайсет в една местна кръчма с негови приятели. Казал, че отива да се срещне с някого. Очевидно е имал уговорена среща.

— Имате ли някаква представа кой може да го е направил?

Кер въздъхна.

— Не. Все още не, на този етап. Но инспектор Морланд и колегите му работят упорито върху случая.

— Мислите ли, че има връзка със смъртта на Ричард?

— Все още не знаем. Но проверката очевидно си струва. Кучето на Дуги беше затворено в спалнята му, което предполага, че той е посрещнал някого в жилището си и после са излезли. Може дори да са го убили вътре. До този момент не сме успели да открием и следа от бележка за някаква среща. В дневника му няма нищо.

— И никой нищо не е видял?

— В онзи район на Единбург обикновено има много хора по това време на вечерта. Едва ли на някого би му хрумнало да обърне специално внимание на някой непознат. Разполагаме с непълните описания на шест души, като се започне с момиче на петнадесет и се стигне до мъж на петдесет и пет. О, да, и на мъж приблизително на тридесет години с тъмна коса.

— Аха, разбирам. Затова ли искахте да разговаряме?

Морланд се прокашля. Той бе слушал с неодобрение разказа на Кер. За него аз бях най-малкото под подозрение.

— Къде бяхте миналата нощ, сър?

Примигах при спомена. Как се вмъквам в собствената си спалня и заварвам бельото на приятелката си разпръснато по целия под.

— Бях си у дома в Лондон. Тази сутрин се върнах в Единбург. Я почакайте, аз вероятно още пазя бордовата карта. — Измъкнах я от джоба си и я показах на Морланд, който я огледа внимателно.

— Благодаря ви, сър. Имате ли някакви свидетели, с които можем да поговорим, за да потвърдят думите ви?

— Да. Рейчъл Уокър беше там. Също и бившата ми приятелка Карън Чилкът. — Кер повдигна вежди при думите ми.