Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Няма да продавам.

— Господи! — избухна Хартман. — Още един от ония нещастни номерджии, дето се опитват да изиграят дявола! Готови са на какво ли не, само и само да запазят жалката си службица! Управници като вас докараха тази страна на колене, докато ние инвеститорите поумняхме и започнахме да изискваме определена акционерна стойност от нашите компании. Значи трепериш да не те изритат от мизерната ти службица, а?

— Няма смисъл да продължаваме повече разговора си, господин Хартман — казах; вече бях разбрал какво е намислил. — Сбогом.

— Уу! — възкликна Рейчъл, когато се озовахме извън сградата. — Неслучайно хората говорят за капиталистическото чудовище! Хора като този трябва да ги изправят до стената и да им пръскат черепите. Къде си, другарю Ленин?

— Възможно е да е така. Но не мислиш, че той е убил Ричард, нали?

— Не — призна тя. — Не бих го обвинила в нищо по-тежко от сатанинското му желание да поглъща компания подир компания. Но „Феър Систъмс“ е прекалено дребна за него.

— Знаеш ли кое е най-лошото? — запитах.

— Кое?

— Когато проект „Платформа“ излезе на пазара и акциите скочат на сто долара, това копеле ще направи истинско състояние.

— О, да, така е — съгласи се тъжно Рейчъл. Но след миг се усмихна. — Поне можем да помогнем в разследванията на Комисията по ценните книжа и борсите.

— Това ще бъде истинско удоволствие.

Излязохме от станция „Чеймбърс“ на метрото на площад „Фоли“ под внушителните колони на сградата на Федералния съд. Заобиколихме го, подминахме редица от павилиончета за бързи закуски, откъдето стигнахме до малък площад, изпълнен с отегчени полицаи. От другата страна на голяма и грозна червена статуя се издигаше една още по-грозна кафява сграда, където беше кабинетът на главния прокурор на САЩ. Това беше мястото, откъдето бяха произнесени присъдите на Иван Боевски, Денис Левайн и Мартин Зигел. Присъдите бяха донесли страхотна популярност на Рудолф Джулиани, бившия прокурор на САЩ. Сега той беше кмет на Ню Йорк.

Когато позвъних в седалището на Комисията по ценните книжа и борсите във Вашингтон, ме свързаха с една адвокатка на име Адел Стивънсън, която се съгласи да ни приеме в тази кантора.

Бяхме съпроводени през лабиринт от тесни коридори до една зала за конференции. Там ни очакваха четирима души. Когато влязохме, всички станаха на крака. Една жена ми протегна ръка.

— Добро утро, Марк. Казвам се Адел Стивънсън. Разговаряхме с вас по телефона. — Тя беше на около четиридесет, с живо, интелигентно лице. — Това е моят колега Майк Лавал, адвокат от филиала на комисията във Вашингтон. А това са Тони Чачия и Дан Джилиган от кабинета на главния прокурор на САЩ в Ню Йорк. Ние ръководим съвместно това разследване. Моля, седнете.

Двамата с Рейчъл седнахме. Бях заинтригуван от факта, че в разследването вземаха участие и комисията, и кабинетът на главния прокурор на САЩ в Ню Йорк. Стив имаше право, това не беше просто едно обикновено разследване.

— Благодаря ви, че се отзовахте на молбата ми за среща — започнах.

— Всъщност ние сме ви задължени, загдето сте изминали толкова път. И повярвайте ни, страшно ни интересува онова, което имате да ни съобщите.

— Както вече знаете, аз съм действащ управителен директор на „Феър Систъмс“. Както може би знаете, че брат ми беше убит преди два месеца.

— Да, научихме за това от полицията в Шотландия. Съжаляваме.

— Благодаря ви. Не знам само колко ви е известно за „Феър Систъмс“?

— Приемете, че не знаем почти нищо. Разкажете ни от самото начало.

И аз започнах с историята на компанията след смъртта на Ричард и интереса, проявен към компанията ни от „Дженсън“, „Онада“ и Хартман. Казах им, че съм сигурен, че активността в търговията на акциите сочи акумулирането на незаконни дялове, изграждани от Хартман и вероятно от „Дженсън Компютър“. Разказах им също така за подозренията на брат ми, че цената на акциите е станала обект на манипулация и за убийството му.

И четиримата слушаха внимателно, като си водеха бележки.

— Съвпада ли това с онова, което ви е известно? — запитах.

— До голяма степен. Вашият разказ ни беше особено полезен. Трябва да съберем колкото можем повече доказателства, преди да пристъпим вече към действие.

— Дочух, че разследвате Франк Хартман?

Адел се навъси.

— Да. Но се опитваме да го държим в тайна. От две години го държим под наблюдение. След като Боевски си получи заслуженото през 1987, търговията с вътрешнофирмена информация не престана, просто мина в нелегалност. Хората по-рано не се криеха и въпреки това ни трябваха години, преди да ги осъдим. Е, сега вече те поумняха. От движението на цените на акциите все още можем да разбираме кога се търгува с вътрешнофирмена информация; в действителност ние сме разработили сложни компютърни програми, с които да ги разкриваме. Но е страшно трудно да се разбере кой стои зад това, а още по-трудно е да се докаже. Но въпреки това името на Франк Хартман е замесено в голям брой случаи. Така че сме задействали план, чрез който ще можем да го заловим. — Стивънсън се бе привела напред. — Не искаме да бързаме, като използваме същите методики, с които спипахме Боевски накрая. Ние притискаме слабите звена във веригата. Предлагаме им имунитет, ако са съгласни да ни предават информация и да свидетелстват евентуално срещу Хартман. За последните три години сме разкрили три дребни търговци на ценни книжа, търгуващи с вътрешнофирмена информация. През април ни се обади брат ви, Ричард. Той подозираше, че в търговията с акциите на „Феър Систъмс“ има замесена вътрешнофирмена информация. Беше направил един много сложен статистически анализ, който според него подкрепял твърдението му.