Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Внимавай, Марк. Когато типове като тези са притиснати, те са готови на всичко.

Същия следобед хванахме самолет на „Американ Еърлайнс“ от „Ла Гуардиа“ до Сан Франциско. Планът беше да се срещнем с Уолтър Соренсън на следващата сутрин и после да посетим Дженсън във фабриката му в Пало Алто. Едно такси ни отведе до един хотел в Менло Парк, в северния край на Силициевата долина. Беше едва шест следобед. Денят се бе оказал дълъг, а както изглеждаше, и следващият щеше да е същият.

Пристигнахме в хотела. Дежурната на рецепцията натисна няколко клавиша на компютъра си.

— Двойна стая ли ще искате?

Тъкмо щях да я поправя, когато спрях. Погледнах към Рейчъл. Тя също ме погледна. Ъгълчето на устата й се изви нагоре.

— Да, двойна — казах.

— Добре, ето ви картата с ключа. Стаята ви е на третия етаж. Всичко е готово.

Качихме се в асансьора. Изведнъж ме обзе някаква нервност и едновременно с това възбуда. Усмихнах се слабо на Рейчъл. Не си казахме нищо.

Стоварих куфарите на пода в стаята.

— Чудесно е — каза Рейчъл, докато обикаляше. Отвори шкафа, където беше поместен телевизорът, и провери съдържанието на едно минибарче. После изчезна в банята.

Не бях сигурен какво да правя със себе си, затова застанах до прозореца, вглеждайки се в хотелския паркинг и оживеното кръстовище до него. Сърцето ми щеше да изскочи. Опитвах се да бъда съвършено неподвижен, да я чакам.

Чух вратата на банята да се отваря и да се затваря зад мен и почувствах присъствието й до себе си.

— Няма кой знае какво за гледане.

— Аха.

Обърнах се към нея. Тя ме погледна. Бе загубила обичайната си самоувереност. Поруменя цялата; шията й пламна. Отметнах косата от лицето й и я погалих по бузата.

Усмихна ми се, сладка и щастлива усмивка, обърканост и нервност. Вдигна големите си кафяви очи към мен. Приведох се и я целунах. Устните ни се докоснаха нежно. В следващия миг тя жадно ме придърпа към себе си и ме зацелува силно.

Ръцете ми се протегнаха към гърдите й. Тя се дръпна от мен и направи опит да издърпа фланелката през главата си. Не стана от първия път и двамата се разсмяхме. Обхванах пълните й гърди в шепите си и усетих как зърната й се втвърдяват под дланите ми.

— Ела — прошепна дрезгаво тя, придърпвайки ме към леглото.

Любехме се трескаво, без да познаваме още тялото на другия, като и двамата изгаряхме от желание. По-късно тя се сгуши в прегръдката ми. Нежно я галех.

Дълго време прекарахме така в приятна и отморяваща тишина. После тя се размърда.

— Жадна съм.

Скочи от леглото и изтича до минибара. Следях я с поглед. Изглеждаше съвсем естествена без дрехите си. Искрена. Прозрачна. Тя взе бутилка вино и две чаши. Подаде ми едната и седна до мен с кръстосани крака. Протегна се за цигарите си и тъкмо щеше да запали, когато се спря.

— Имаш ли нещо против?

— Не, нямам.

— Сигурен ли си?

Усмихнах се на внезапната й загриженост.

— Не се притеснявай.

Погледнах черната й фланелка и панталоните на пода.

— Харесват ми летните ти дрехи — казах. — Дори и да беше трудно да ти ги свалим.

Рейчъл се ухили.

— Надявам се да ти харесат. Подбрах ги специално.

— Какво? Заради мен?

— Да, заради теб.

— Не знам — изсмях се. — Жените са толкова лукави.

— О, не. Просто работата е там, че мъжете са толкова лесни за манипулиране.

Усмихнах се. Представата за изкушаващата ме Рейчъл ми допадна много. Тя имаше вълшебно тяло. Бях поразен, когато за пръв го видях без дрехи.

— Можем ли да го повторим? — запитах.

— Какво, сега ли?

— Не сега. Утре. Вдругиден. Следващата седмица.

— Да, разбира се — изрече Рейчъл широко ухилена. — Но какво му е лошото, ако го направим и сега?

Казах си, че няма нищо лошо, и отново го направихме, бавно, нежно, опознавайки се един друг.

След това заспах почти мигновено.

Няколко часа по-късно се събудих. Беше 4:15 сутринта. В Шотландия беше обед. Гледах Рейчъл как спи до мен, дишайки нежно, с леко отворени устни и лице, непомрачено от нищо в съня, заобиколено от черната грива на косата й.

Чувствах се спокоен и въодушевен в същото време. Не изпитвах никакви угризение по отношение на Карън, нито ми липсваше. Беше ми толкова хубаво с човек като Рейчъл до мен, пряма, жена, която знаеше какво иска, а това, което искаше, бях аз.

Клепачите й трепнаха, тя отвори очи и ми се усмихна.

— Здравей — каза.

— Здравей — отвърнах и се наведох да я целуна.

Къщата на Соренсън се намираше в Лос Алтос Хилс, едно градче на около десет километра от Менло Парк, от другата страна на студентското градче на Станфордския университет.