Майкл Ридпат - Борсов посредник

Слънцето се отрази от блестящите конструкции, накацали от двете страни на Пейдж Мил Роуд. Не се виждаше никаква къща; всяка сграда беше посветена на могъщия компютър. Не напомняше с нищо за Гленротс; тези сгради бяха по-високи и по-тайнствени. Растителността беше богата и екзотична: палми, евкалипти, странни червени дървета, сочещи нагоре в небесата.

От лявата страна се намираше студентското градче на Станфордския университет, а от дясната подминахме внушителния вход към заводите „Хюлет Пакард“. Те представляваха ключов модел за Силиконовата долина. Компанията беше започнала от един гараж, но сега помещаваше администрацията си в този вълшебен комплекс. Заводът на „Дженсън Компютър“ се намираше малко по-нататък, точно до Камино Реал, гръбнака на Долината. От пътя беше трудно да се види кой знае колко; високите храсти и една дискретна ограда осигуряваха надеждна защита. Представихме се на пазача. Той беше въоръжен и се отнасяше сериозно към работата си. Поиска документи за самоличност и телефонира, преди да ни пропусне.

Накрая вратата се вдигна и ние навлязохме в един паркинг пред шестетажно бяло шестоъгълно здание.

Паркирах в секцията за посетители пред бялата сграда, разменихме погледи с Рейчъл, поех си дълбоко дъх и влязохме. Минаха десет минути и още две проверки, преди да се озовем в кабинета на Дженсън.

Беше огромен, но гол. Дженсън се измъкна от коженото си кресло и заобиколи писалището си да ни поздрави. Панталоните му и зелената риза поло бяха безупречно изгладени. Очите му светнаха при вида ни.

— Марк, Рейчъл, как сте? Сядайте, сядайте.

Настанихме се около кръгла стъклена маса.

— И така, какво искате?

— Искахме да поговорим за проект „Платформа“ — казах.

— О, значи и вие знаете вече за него, така ли?

— Реших, че няма защо да крием повече от него, особено като се има предвид постът, който заема — отвърна Рейчъл.

— Предполагам, че е правилно. Но доколкото си спомням, вие обещахте да спирате работата върху проекта?

— Не, продължаваме — отвърнах. — Всъщност сме готови да изпълним нашата част от сделката.

— Чудесно! Знаех си, че няма да се предадете.

— Първо обаче трябва да се споразумеем за едно нещо. Нещо, което има значение и за двете страни.

— Разбира се, разбира се. Ще разговаряме за това. Но нека да ви кажа, че и ние сме заети. Всичко вече се оформя. Съвсем скоро ще вдигнем голям шум. Операционната система минава добре изпитанията при новите машини. Това нещо е по-мощно, отколкото съм предполагал.

Рейчъл се усмихна учтиво.

— Тази жена е истински гений, Марк. Истински гений. Не, говоря съвсем сериозно. Никой от момчетата ми не би могъл да свърши такава работа, а ние разполагаме с някои от най-добрите в бранша.

— Не се и съмнявам — казах.

— Елате сега да му хвърлите един поглед. — Дженсън скочи на крака и бързо излезе от кабинета. Едва успявахме да го следваме.

Тръгнахме по чакълената пътека към единия от стройните космически кораби с голям надпис „Сграда А“. Минахме къс коридор, след което се озовахме в едно обширно пространство, изпълнено с плотове, пластмасови и метални. Напомняше много на производствения цех в нашата фабрика в Гленротс, мисъл, която донякъде ме успокои. В цеха обаче имаше разпръснато някакво много скъпо оборудване.

— Тук конструираме, сглобяваме и тестваме — започна обясненията си Дженсън. — Всички компоненти се произвеждат от други хора, често в Далечния изток. Освен чиповете. Тях ги получаваме от нашата фабрика „Интерсърк“ само на няколко километра по-надолу на пътя. Това е залата, където конструираме компютрите си. Ела и виж това, Рейчъл.

Той ни дръпна до едно място, където младеж в черна фланелка с къси ръкави се бе привел над разтворения корпус на един от компютрите. Той се усмихна на Рейчъл и двамата заобсъждаха резултатите от изпитанията, които той провеждаше. После се срещнахме с друга група инженери, които разговаряха оживено за графични чипове.

След около двадесетина минути Дженсън ни поведе обратно към кабинета си. Докато бързаше пред нас, Рейчъл ми прошепна в ухото:

— Той е прав. Те са вече на последния етап. Системата Феър Рендър работи добре с последния им нов модел. Има още няколко бъгове, но нищо страшно. — Очите й блестяха; възбудата й беше не по-малка от тази на Дженсън.

— И така, искам да чуя мнението ти, Рейчъл — каза той, когато влязохме в кабинета му.

— Всичко е наред. Щом добавим подобренията си към софтуерния интерфейс, системата ще работи брилянтно. Но, разбира се, ти не ще можеш да я използваш без наше разрешение.