Майкл Ридпат - Борсов посредник

През нея сновеше непрекъснат човешки поток. При отварянето на вратите успявахме да зърнем малък борсов салон, може би с двадесетина бюра. Но това беше само мигновено впечатление.

След тридесет минути един мъж на около четиридесет и пет години си проби път през вратата. Беше висок и слаб, оплешивяващ, късо подстриган. Той се насочи право към нас и каза само:

— Влизайте.

Въведе ни през срещуположната врата на тази за борсовия салон в една малка зала за конференции с изглед към съседния небостъргач.

— Сядайте. Той ни посочи столовете. Заобиколи от другата страна на масата, издърпа един стол, седна и ни загледа през очилата си.

— Искали сте да ме видите. Разполагам само с десет минути, така че да минаваме направо на въпроса.

Последвах съвета му.

— Господин Хартман, знам, че имате дял в компанията ми.

— „Хартман Капитал“ има малък дял във „Феър Систъмс“, така е. Пункт и две десети, ако си спомням правилно.

— Ние смятаме, че когато го добавите към дела на компаниите, асоциирани с вас, той става доста по-голям.

Хартман леко повдигна вежди.

— Другите ми финансови интереси не са ваша работа, господин Феърфакс.

— Те стават моя грижа, когато общо съставляват голям дял от компанията ми.

Той само изсумтя. Зачаках, като се надявах да каже нещо. Но той също чакаше. Нямаше намерение да казва каквото и да било.

— Знам, че вие посредством различните си инвестиционни интереси гласувахте срещу мен на последното извънредно генерално събрание. Това, което искам да знам, е, какво правите с компанията ми?

Хартман се поусмихна.

— Нищо. Това е просто една инвестиция като всички останали. Компанията сама по себе си няма някакъв специален статут. Тя трябва да се свърже с друг партньор, който е финансово по-силен. И когато това става, цената на акцията ще скочи. Аз ще направя известни пари и ще продам. Толкова е просто.

— А какво ще стане с хората, застанали на пътя ви?

— Ако те не действат в полза на интересите на акционерите и има предложение да бъдат отстранени от съвета на директорите, тогава аз ще подкрепя това предложение, толкова е естествено.

— А какво ще кажете за другите начини за отстраняването им?

— Какво искате да кажете?

— Вие знаете, че брат ми Ричард беше убит?

— Да. Чух.

Тунеядец. Опитваше се да ме предизвика, но не се улових.

Той се раздвижи.

— Феърфакс, ако си мислите, че съм убил някого заради въшливата ви фирмичка, значи трябва да сте луд. — Посочи зад нас към коридора, откъдето бяхме дошли, към борсовия салон. — Там се управляват два милиарда долара мои пари. Вашата компания струва общо, колко, петнайсетина милиона? Защо ми е да убивам някого заради нея?

Повярвах му донякъде.

— Имате репутацията на човек, изключително добре информиран за компаниите, в които инвестирате.

Хартман се изсмя остро.

— Харесва ми начинът, по който се изразихте. Да, аз съм добре информиран. Правя всичко, което ми е по силите, за да получа колкото мога повече информация, законно. Това естествено дразни някои хора. Но е добро за пазарите.

— Виж ти — казах.

— Да, виж ти. Да сте чували някога за водач на стадото? — Бях чувал, но едва ли можех да взема думата от устата му в момента. — Пазарът е също като стадо добитък при бягство. Те са свикнали само да следват някого. Все някое хитро животно ще се озове отпред, като решава накъде да бягат. А това съм аз. Аз съм водачът на стадото. Много бързо научавам информацията и показвам на останалите момчета накъде да бягат. Те имат нужда от мен. — Той вече оживено размахваше ръце. — Тези закони за ценните книжа са пълна глупост. Всеки път някой ще научава за акциите повече от всички останали тъпанари. По дяволите, никой не знае повече за „Феър Систъмс“ от вас, а вие имате право да купувате и продавате акции, нали.

— Да, така е, но не по-рано от две години след пускането им на пазара — поправих го аз.

— Добре, добре, подробности. Но след това? Вие можете да купувате и продавате акции по цял ден на хора като мен, които си блъскат главата да разберат какво става. Кой може да ни обвини, ако се опитаме да се доберем до някаква информация?

— Дори и това да е забранено от закона?

— Не, аз не нарушавам закона. Обаче този шибан закон трябва да се промени. Така, вие се опитвате да разберете какво искам от компанията ви. То е много просто. Искам да престанете да въртите номера и да я продадете. Тогава ще мога да си получа парите, за да инвестирам във вече нещо по-интересно. Ясно ли е?