Майкл Ридпат - Борсов посредник

Господи, Дейвид беше цар на лъжите.

— И какво искаше да обсъждате?

— Каза ми, че „Онада Индъстрийз“ се канят да направят оферта за „Феър Систъмс“ и искаше да научи реакцията ми.

— И каква беше реакцията ти?

— Както вече знаеш, аз твърдо поддържам позицията, че компанията трябва да се продаде. Казах това на Йоши, но го предупредих, че по всяка вероятност отговорът ти ще бъде отрицателен.

Дотук всичко го изкара по мед и масло. И въпреки това беше далеч по-вероятно Дейвид сам да е уредил срещата с „Онада“ с вярата, че ще се срещне с Йоши вече като управителен директор. От това би се смутил всеки що-годе почтен човек. Дейвид обаче нямаше вид на смутен човек. Явно криеше нещо, бях сигурен в това. Но какво?

После си спомних какво бе споделила с мен Рейчъл, когато Дейвид настояваше да продаваме. Тогава бяхме подозирали „Дженсън Компютър“, а не „Онада“, но подозрението й въпреки това пак можеше да е основателно.

— Дейвид, ти си сключил сделка с японците.

Пипнах го! Очите го издадоха за миг, но веднага след това лицето му придоби изражението на оскърбена невинност.

— Сделка ли? Каква сделка?

— О, не знам. Сделка, при която доставяш „Феър Систъмс“ на „Онада Индъстрийз“, а в замяна те назначават на поста управителен директор.

— Не! — отрече Дейвид с малко пресилено негодувание.

— Направил си го, нали? Признай си!

Изведнъж вече не бяхме двама бизнесмени съперници, а двама мъже, гледащи се хищно един друг. Бях по-висок от него и по-силен и той внезапно проумя, че всеки момент ще изпита силата ми.

Той разбра, че аз знам.

Отдръпна се, или по-скоро се измъкна. Отдалечи се в другия край на стаята и се обърна.

— Е, и какво, ако съм го направил? Тази компания ще има истинско бъдеще с „Онада“. След пет години японците така и така ще владеят пазара на виртуалната реалност; решат ли да правят нещо, винаги успяват. Ти си само един аматьор, нямаш дори и най-беглата представа какво всъщност правиш. Фирмата ще бъде далеч по-добре, ако аз съм управителният й директор. Това е очевидно.

— И какво точно си им разказал за компанията, Дейвид? Знаят ли всичко за нашите планове? — Бях доволен, че той не беше запознат с подробностите по проекта „Платформа“. Изпитвах силно презрение към него. — Повдига ми се от теб! Ти предаде всички работещи тук. Уволнен си! А сега изчезвай!

— Да ти го начукам! Правех само това, което имаше търговски смисъл. Ако на двама ви с Ричард това не допадаше, това си е ваш проблем!

Ричард не го одобрявал. Ричард? Спомних си голямата разправия, която са имали с брат ми в деня, преди да го убият.

— Ричард е знаел, че ти водиш тайни преговори с „Онада“ зад гърба му! И е разговарял с теб за това, нали?

Дейвид вече се беше овладял.

— Обзалагам се, че те е изритал онзи следобед — продължих.

Лицето му остана безстрастно. Стори ми се обаче, че видях злобен блясък в очите му.

— Но той никога повече не е имал възможността да направи каквото и да е. Страшно удобно, какво ще кажеш, а?

Дейвид само ме изгледа.

— Ти ли уби брат ми? — запитах го със спокоен глас.

— Не ставай смешен.

— Добре ме чу. Ти ли уби брат ми?

— Не съм длъжен да слушам тия безсмислици — избъбри и се опита да се промуши покрай мен.

Сграбчих го за ръкава.

— Почакай, Дейвид. Отговори на въпроса ми.

Той се извърна към мен.

— Не, не съм убил брат ти. Не знам защо е бил убит. Но мога да предположа. Застанал е на пътя на някого, който иска да притежава тази компания. Сега ти си им на пътя. И когато те убият, няма да пророня и сълза за теб, повярвай ми. — И с тези думи си издърпа ръката и се втурна към вратата.

Проследих го как излиза, като дишах тежко. Бях сигурен, че Дейвид беше предал „Феър Систъмс“ на „Онада“. Бях се оказал прав да го задържа във фирмата, макар и само да се убедя в това. Но дали беше убил Ричард?

Отпуснах се на един стол. Студени тръпки пробягаха по гърба ми. Никога не му се бях доверявал напълно, но в действителност дори и през ум не ми беше минавало, че може да се окаже такава отрепка. И ако той беше убил Ричард… И сега отново ме заплашваше?

Не знаех.

Отидох в кабинета на Рейчъл.

— Дейвид повече няма да е сред нас — казах.

— Защо?

— Уволних го.

— Какво? Защо?

— Ти беше права. Той е сключил сделка да им предаде „Феър Систъмс“, като в замяна те го направят управителен директор. Но тя е била с „Онада“, а не с „Дженсън Компютър“. — Разказах й подробно за срещата ни с Йоши. — И моето предположение е, че Ричард го е разбрал тъкмо преди да загине.