Майкл Ридпат - Борсов посредник

Соренсън кимна.

— Ще бъде трудно. Случилото се преди малко няма да ти помогне. Но ти много се нуждаеш от човек с опит в бизнеса. Признавам, че си куражлия, но за съжаление нямаш опита на Дейвид. Ще поговоря с него и ще се опитам да го убедя да остане.

Не бях сигурен дали искам да остане. Всеки път, когато си помислех за многото врагове на „Феър Систъмс“, Дейвид Бейкър винаги беше намесен в нещо съмнително. Победата ми на извънредното заседание бе решила най-належащия проблем, но отвън имаше хора, които даваха мило и драго само да видят компанията банкрутирала или продадена, хора, които бяха пожелали смъртта на Ричард и които в този момент може би планираха и моята смърт. А аз дори не подозирах кои са те. Дейвид беше връзката с тези хора. Може би трябваше да го оставя във фабриката, където можех да го държа под око.

— Добре — съгласих се. — Остава. — Погледнах часовника си. Беше обяд. — Сега тръгвам за фабриката. Да те закарам?

— Не, благодаря. След малко ще обядвам с баща ти и освен това съм наел кола. Ще се видим към три.

Той дойде точно навреме. Цялата фабрика усети присъствието му. Въпреки обстоятелството, че го бяхме загазили, резултатът от извънредното генерално събрание бе повдигнал духа на хората. Ентусиазмът на Соренсън и видимата му подкрепа за мен им помогна още повече. Дори и аз започнах да вярвам, че ще издържим.

Соренсън сдържа думата си и прекара дълго време с мен и Уили, потейки се над балансите. Тревожехме се за отложените плащания на Дженсън. Казах на Соренсън, че според мен той просто се опитва да ни отслаби компанията, за да ни принуди после да продаваме.

— Типично за Карл — изрече той мрачно. — Умее да притиска човека до стената. И тук просто сме с вързани ръце. Щом се върна в Калифорния, ще му позвъня. Ще се опитам да го убедя да ти преведе поне част от авансовите вноски, както беше обещал първоначално. Не давам гаранция, че нещо ще стане, но ще опитам.

Работихме до късно. Към девет и половина Соренсън потегли за хотел „Болбърни Хаус“. Уили щеше да се срещне с него рано сутринта на следващия ден, за да обсъдят някои неща.

Потеглих към Къркхейвън уморен, но щастлив от събитията през деня.

Трябваше да се обадя на Карън. Почаках доста, преди тя да вдигне слушалката.

— Да?

— Карън? Марк се обажда.

— О, здравей, Марк.

— Защо гласува срещу мен?

— Защото не си прав — заяви ми студено. — Ти си като обзет от натрапчива идея с тази компания, също като брат си. Нямаш представа за действителността. Всичко е в пълен хаос. Трябва да продаваш.

Това вече ме изкара от равновесие.

— Моя работа си е дали да продавам или не. Това е компанията на брат ми, а аз съм изпълнителният директор. Не допусках, че можеш да си толкова нелоялна. Ти, която беше длъжна да застанеш до мен, ме предаде!

Настъпи тишина.

— Карън? Карън?

— Не съм длъжна да слушам крясъците ти — заяви тя и затвори.

Набрах отново номера й и зачаках, но тя не отговори.

Бяхме се събрали около масата в кабинета ми — Соренсън, Уили и аз. Следяхме прогнозата на Уили за ежедневните парични постъпления, особено в колоната „13 юни“. Това беше два дни преди изплащането на заплатите, денят в който паричните изражения от положителен придобиваха отрицателен знак. Или по-точно четиридесет и пет хиляди лири стерлинги със знак минус.

— Съжалявам, Марк, но това число наистина ме притеснява. Греъм Стивънс ми обясни задълженията ми като директор при условията на закона за шотландските компании. Една компания няма право да продължава бизнеса си, ако ръководството й е наясно, че тя е в невъзможност да се разплаща с кредиторите си. А на мен ми се струва, че само след две седмици ще се озовем в тази ситуация.

— Ще намерим пари — казах.

— Откъде?

— Има много варианти. Все ще измислим нещо.

Соренсън ме изгледа внимателно. Той беше наясно, че аз нямам никаква представа откъде ще намерим пари, но знаеше също така, че ще направя всичко, което е по силите ми, защото, както самият го беше казал, бях „куражлия“. Той взе решение.

— Добре. Давам ти срок до следващата сряда. Седем дни. Ако тогава нямам конкретни доказателства, че са осигурени определени средства, ще повикам управителя.

Изкашлях се.

— Една от възможностите е да помогнеш с част от собствените си средства.

Соренсън застина. Усетих как Уили панически се размърдва на стола до мен. Но това беше честно предизвикателство. Той беше длъжен да има някакви резерви.

— Ти самият си ми споменавал, че често си давал рамо на компании, на които си имал доверие.