Майкл Ридпат - Борсов посредник

Поклатих глава.

— Съмнявам се. По всичко личи, че Скот Уагнър има пълен контрол над ценните книжа. Сигурен съм, че може да накара всички да гласуват както пожелае.

Срещнах погледа на Уагнър. Той ми се усмихна и ми намигна. Проклятие! Изглеждаше толкова уверен. Сега вече бях сигурен, че си е осигурил гласовете на публичните акционери.

Беше интересен фактът, че Уагнър си бе направил труда да пристигне от Сан Франциско. Би могъл просто да изпрати представители от фирмата, които да осигурят гласове с пълномощно и да следят развоя на събитията.

Подозирах, че има готов договор във вътрешния джоб и ще го покаже на Соренсън и Дейвид след отстраняването ми.

Надявах се идването му да е напразно.

Огледах се за Карл Дженсън и Франк Хартман, но ги нямаше, разбира се. Разпознах доста хора. Присъстваха Уагнър и един негов партньор, баща ми, Кийт, Анди, Тери и другите служители акционери на „Феър Систъмс“, събрани в една група в дъното на стаята, двама други мъже, които се въртяха неспокойно по местата си. Единият беше нисък, със загар, мустаци и жълто-зелено поло. Другият беше висок, с очила, бяла риза и тъмносив костюм. Предположих, че са американци.

Баща ми бе избрал да долети в Единбург, за да гласува, когато можеше да го стори толкова лесно с пълномощно. Сигурно искаше да присъства до самия край, помислих мрачно. Нямаше и следа от Карън, нито пък я бях очаквал. Изобщо нямаше нужда от присъствието й.

Соренсън се прокашля и призова за внимание:

— Първо бих искал всички присъстващи тук акционери да удостоверят самоличността си. Уили Дънкан ще провери всички документи за самоличност и всички пълномощни. Моля потвърдете дали ще гласувате лично, или вече сте изпратили гласа си с пълномощно. Тъй като това събрание не е голямо, не е ли по-добре да почнем да се представяме един по един? Вие, сър. — Посочи към ниския мъж с мустаци и поло.

— Аз съм Дарън Полона от „Дженсън Компютър“. Ще гласувам лично от името на компанията.

Соренсън кимна, а Уили се зае да проверява документите му. Той посочи към високия мъж през два стола от господин Дарън.

— Мартин Уудкок от Международния осигурителен фонд на Бермуда — провлече той. Бях познал, наистина беше американец. — Ние вече сме попълнили нашето пълномощно.

Приведох се към Рейчъл.

— Обзалагам се, че този фонд е един от многото на Хартман. По всяка вероятност слухти какво става тук и ще му докладва.

Другите бяха ясни. След две минути Уили бе събрал всички документи, от които се нуждаеше, и Соренсън продължи:

— Имаме само една точка от днешния дневен ред. — Това е следната резолюция: „Марк Енрико Феърфакс да бъде отстранен от поста управителен директор на «Феър Систъмс» и да бъде заместен от Дейвид Антъни Бейкър“. Преди да преброим подадените гласове, ще помоля Уили да прочете резултата от гласовете, подадени с пълномощно.

Настъпваше решителният момент. Сега вече щеше да се разбере как е гласувала Карън.

В стаята се възцари пълна тишина.

Уили се изправи, изкашля се и се запъна.

— О, хайде, Уили — промърморих аз.

Накрая той започна:

— Гласове в полза на резолюцията, седемстотин шейсет и една хиляди. Гласове против резолюцията, двадесет и три хиляди триста и двадесет.

Сърцето ми за миг спря да бие. Погледнах отчаяно към Рейчъл с надеждата да стане чудо.

— Мръсна кучка! — изсъска тя.

Карън бе гласувала против мен.

Рейчъл се приведе напред.

— Седемстотин шестдесет и една хиляди представляват 38,5% — прошепна тя. — Това са на практика всички публично притежавани акции, освен тези на Дженсън плюс 3,75% на Карън. Малцината гласове срещу резолюцията са на онези служители, които ги няма тук и са гласували с пълномощно.

— Значи на тях им трябват още само дванайсет процента, за да победят? — запитах.

Рейчъл кимна. Погледнах членовете на съвета: Дженсън имаше 5,7%, Соренсън — 4%, Дейвид — 2%, и Уили — 1%. Те всички щяха да подкрепят предложението. Или добавени към досегашните резултати, това възлизаше общо на 50,75%. Те щяха да победят, без значение как щеше да гласува баща ми.

Зърнах гадната физиономия на Дейвид Бейкър и ухиленото лице на Скот Уагнър. Те знаеха.

Доповръща ми се. Така се бях борил за компанията през последните няколко седмици. Бях предвидил появата на толкова много подводни камъни: банкрутът беше винаги сред възможностите, към които се отнасях изключително сериозно. Този път обаче не се бе оказало така.

И да бъда предаден от Карън!