Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Благодаря ти, татко.

Той ми се усмихна.

— Ти беше прав, че дойде в Оксфорд. А това не е нещо, което направих за Ричард. Направих го за теб. Един господ само знае как ще запазиш „Феър Систъмс“, но ти вярвам, че ще го направиш. Късмет.

Не можах да произнеса нито дума. Но знаех, че по лицето ми можеше да прочете всичко недоизречено.

За втори път ми бе оказал доверие да ръководя компанията. И аз щях да дам всичко от себе си. Заради мен, заради Ричард и заради него. Заради съсипаното ни семейство.

Той си пое дълбоко дъх.

— Ела да се видим в Оксфорд някоя неделя, ще обядваме. Доведи си и момичето — добави той, като ми хвърли поглед в очакване на отговора ми.

Забавих се за момент. Майка ми беше мъртва. Ричард — мъртъв. Цялото ми семейство в момента стоеше пред мен. Имах нужда от него. Все някога всичко трябваше да бъде простено.

Кимнах.

— Ще бъде чудесно.

Той се опита да сдържи усмивката си, докато ми отговаряше:

— Довиждане тогава. — И си тръгна.

Потърсих кабинета на Греъм Стивънс. Двамата със Соренсън вече бяха там. Стивънс ни остави, поздрави ме и каза:

— Използвайте офиса колкото искате. Само се обадете на секретарката ми, когато свършите.

Соренсън се разположи на дивана и ме покани да седна на креслото му.

Току-що се бе опитал да ме уволни и не бе успял. Чудех се как ли ще протече срещата ни, как трябваше да постъпя. Запитах се дали пак щеше да се мъчи да ме уговаря да продавам. Може би това щеше да бележи началото на една война между членовете на съвета на директорите.

Соренсън започна със спокоен глас:

— Моите поздравления, Марк. Ти току-що спечели един изключително важен вот. Както ти е добре известно, моето мнение за съдбата на компанията е съвсем различно от твоето. Но аз съм длъжен да се съобразявам с мненията на мнозинството акционери, дори и това мнозинство всъщност да е малцинство.

Кимнах, като се чудех накъде ли бие.

Той продължи:

— Аз бих бил щастлив да продължа да изпълнявам задълженията си като председател на „Феър Систъмс“. Мисля, че и двамата можем да се съгласим, че компанията е изправена пред труден период. Както ти казах преди време, в моето предложение за отстраняването ти не се съдържа нищо лично. Продължавам да смятам, че продажбата на компанията отговаряше на интересите на акционерите. Но ще те разбера, ако ти чувстваш, че за в бъдеще не можеш да работиш заедно с мен. Така че съм щастлив да ти представя оставката си като председател, ако я желаеш. Решението е твое.

Не му отговорих веднага. В първия момент решението му ме изненада. Но като размислих, проумях, че той имаше право да предложи веднага оставката си. Компанията нямаше да оцелее, ако председателят й и управителният й директор бяха на нож. Той искаше да сключи мир, аз трябваше да го реша.

— Не е необходимо да ми отговаряш веднага — продължи той. — Но няма да е зле, ако ме известиш за решението си в близките ден-два.

— Не, всичко е наред, вече съм взел решение. — Бях сигурен, че Соренсън беше искрен с думите си, че ще ме подкрепя. А и компанията щеше да се нуждае от помощ през следващите няколко седмици. Нямах нищо против него: на всичките ни срещи винаги беше открит. — Моля те да продължиш да изпълняваш задълженията си като председател, поне до края на годината, ако стигнем дотам, разбира се. Тогава вече ще имаме по-ясна представа какво става. Но ти ще трябва да приемеш, че аз няма да продавам при никакви обстоятелства.

Соренсън се усмихна.

— Добре. Ще се радвам да продължа със задълженията си. Разбрах заявлението ти, че не си падаш много по продажбите.

— Сега искам да прекарам днешния ден и утре в компанията. Мисля, че е необходимо да се поддържа моралът и да се покаже, че съветът на директорите не се е разтурил. Ще се обадя на Найджъл Йънг и ще направя всичко и той да ви осигури подкрепата си. Сигурен съм, че ще се съгласи. Бих искал да си поговорим аз, ти и Уили за това как точно ще изкараме следващите няколко седмици. В тази страна съществуват тия ужасни закони за неплатежоспособността, които правят директорите отговорни, ако компанията търгува, докато е в състояние на неплатежоспособност. „Феър Систъмс“ трябва вече да е много близо до това състояние. Нямам нищо против да се доближа до стените на затвора, но не ми се ще да прекрача прага му.

— Добре — кимнах.

— Също така ти трябва да осигуриш ръководният екип да не се разпръсне. Можеш ли да се осланяш на тях?

— Рейчъл, да. Уили, да. Дейвид, не.