Майкл Ридпат - Борсов посредник

Разбира се, магистрите по бизнесадминистрация не играеха голф.

Седях до Дейвид, а Йоши беше срещу нас.

— А сега, с какво можем да ви помогнем?

— Искам да поговоря с вас за две неща — започна японецът с безупречния си американски английски. — Първо, искам да ви осведомя как върви пазарът за системи с виртуална реалност. За нас е въпрос на чест да ви държим в течение въпреки предишните ни разговори. Ние сме установили връзка с една малка фирма в Япония, която разработва симулационен мениджър с виртуална реалност, които можем да използваме като основа за нашия софтуер за виртуални забави. Разбира се, не е толкова добър колкото вашия, но ще отговаря на нуждите ни.

Блъфираше. Но аз исках играта да продължава.

— Значи вие повече няма да преговаряте с нас? — запитах с равен глас.

— Точно така, Марк.

— Е, радвам се, че сте намерили задоволително решение на проблема си — изрекох. — В такъв случай обаче просто не мога да разбера какво търсите тук.

Йоши ме изучава внимателно в продължение на няколко секунди. Определено се бе надявал на нещо повече от моя страна. Знаеше, че се намираме в много затруднено положение, и се опитваше да използва това като средство за натиск. Аз обаче нямаше да му позволя. Не беше само въпрос на гордост. А и освен това бях напълно убеден, че блъфира.

— Знаем, че „Феър Систъмс“ е „на игрището“ — каза той — и че „Дженсън Компютър“ изкупува акциите ви.

Той ме погледна, но аз не му отговорих.

— Вероятно скоро ще изгубите независимостта си — продължи. — Причината, поради която аз съм тук, е, че искам да ви направя оферта за компанията ви. Вие и хората ви ще продължите да изпълнявате служебните си задължения, стига да желаете, разбира се. Ние чувстваме, че „Феър Систъмс“ и „Онада Индъстрийз“, ще направят голям тандем.

Значи тайните бяха дотук. Всичко вече беше поставено върху масата. Хищниците вече показаха зъбите си.

— Не.

Той продължи натиска си.

— Наближава моментът, в който ще се намесят и арбитражните органи, Марк. Дните на „Феър Систъмс“ като независима компания са преброени.

— Не.

Йоши си пое дълбоко дъх.

— Между нашите компании е възможно да има множество съвместни дейности. С вашия софтуер за виртуална реалност и нашата технология за хардуер „Онада“ съвсем скоро може да надминем „Сега“ в бизнеса за развлечения с електронни игри. Те не разполагат дори и приблизително с това, което имаме ние. Помислите върху това.

— Не. — Разговорът вече започваше да ми харесва.

Той реши да смени тактиката.

— Мога да ви уверя, ще бъдете в далеч по-добро положение като част от група на японски компании, отколкото да се хващате като удавници за някоя американска фирма. Американските компании изхвърлят хората си на улицата и орязват разходите си за тях. Ние инвестираме дългосрочно и далновидно. Това е причината, поради която японските компании доминират на пазара за електронна индустрия.

— Не.

Йоши въздъхна. Очите му блеснаха за миг към Дейвид, който до този момент не си беше отворил устата и бе стоял с каменно лице.

— Добре — каза. — Разбрах ви. Но нашата оферта няма да е вечна. Щом се ангажираме с другата компания, вече няма да имаме нужда от вас. Ще е прекалено късно, ако решите да промените мнението си. Или ще банкрутирате, или „Дженсън Компютър“ ще ви измъкне технологията и ще ви затвори фабриката. Нямате много време.

Той се изправи и ние си стиснахме ръцете.

— Съжалявам, че дойдохте напразно — казах.

— Помислете си върху предложението ми — каза Йоши и Дейвид Бейкър го изпроводи.

Притворих очи. „Дженсън Компютър“ и сега „Онада Индъстрийз“. Чудех се колко други компании могат да се похвалят с това, че най-големите им клиенти са й най-големите им врагове.

Въртях се в коридора в очакване на Дейвид. Очевидно двамата с Йоши имаха да обсъждат доста неща.

Той се опита да се върне назад, когато ме видя, но беше късно. Влязохме в залата за конференции. Той запристъпва нетърпеливо от крак на крак.

— Защо ме излъга, Дейвид? — започнах.

— Излъгал съм те?

— Да, излъга ме. Знам, че си се срещнал на закуска с Йоши тази сутрин в „Болбърни Хаус“. Уолтър Соренсън те е видял.

За миг в очите му пламна гняв. Явно не обичаше да го залавят на местопрестъплението. В следващия момент обаче се овладя и изрече студено:

— Съжалявам, че нямах възможност да те предупредя.

— И защо не можа?

— Йоши каза, че искал да се срещне с мен тази сутрин. Не бях в състояние да споря с него, защото е изключително важен клиент. Той настояваше ти да не знаеш за срещата ни.