Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Добре. Понеделник сутринта в единадесет. Тук. Само ти ли ще бъдеш?

— Не, ще взема със себе си и Рейчъл Уокър, техническия ни директор.

— Добре, дочуване.

Той затвори. Дори не ме запита за Дейвид Бейкър.

Извадих снимката на Йоши, която Кийт бе направил предния ден. Редовните посетители на кръчмата не бяха срещнали никакви трудности с идентифицирането му като мъжа с ориенталски произход, който бе пил с Ричард в нощта, преди да загине.

Щеше да ми е интересно да чуя какво мислеше Йоши по този повод.

Полунощ отдавна минаваше, а аз продължавах да работя. Купчината документи върху бюрото ми растеше по-бързо, отколкото можех да я обработвам. Но все трябваше да свърша с тях. Ежедневните дейности на компанията трябваше да продължават като по часовник, ако исках да оцелеем. Това беше страшно изнурителен труд — едва се държах на краката си.

Рязко отворих очи. Компютърът ми продължаваше да бръмчи и документите бяха пръснати по цялото ми бюро. Вратът ми беше схванат. Погледнах часовника си: три и половина! Бях заспал на работното си място. Изгледах отчаяно купчината документи, която ми оставаше да обработя, и реших, че сега просто не съм в състояние да правя каквото и да било. Беше време да се прибирам у дома и да спя.

На излизане надзърнах в софтуерното. Светлините не бяха угасени и аз се запитах кой ли можеше да работи по това време. Залата беше спокойна и тиха. През електронния прозорец дърветата се поклащаха под вятъра на пълната луна. Беше малко нереално. Мярнах силуета на Рейчъл през щорите на кабинета й в дъното на залата. Седеше пред компютъра си. Помислих си дали да не вляза и да й пожелая лека нощ, но бях прекалено уморен и си излязох.

На следващата сутрин отидох на работа едва в десет, но въпреки това пак се чувствах разнебитен. Тъкмо отпивах от кафето си, когато Рейчъл почука на вратата ми.

— Хубаво нещо е човек да си поспи до късничко, а?

— Не знам как го правиш — казах. — Ако аз работя след десет вечерта, на следващия ден съм жив труп.

Рейчъл се ухили.

— Просто ти липсва живец. За мен най-доброто лекарство е да спя колкото мога всеки път, когато мога да си го позволя. Снощи например съм спала десет часа подред.

Изсмях се.

— Не можеш да ме заблудиш. Видях те.

Рейчъл придоби озадачен вид.

— Видял си ме?

— Да, в три и половина тази сутрин. Работеше в кабинета си.

— Ти си сънувал.

— Какво искаш да кажеш? Видях те през щорите. Работеше си.

— Но снощи си легнах много рано. Трябва да е бил някой от другите. — Добави замислено: — Чудя се само какво може да са правили в кабинета ми?

Отидохме до софтуерното.

— Снощи някой от вас да е работил до късно, момчета? — запита тя.

Всички я изгледаха озадачено.

— Не — отвърна Анди. — Аз бях последен и си тръгнах някъде към десет. — Десет вечерта беше рано за тези хора.

— Не видяхте ли някого в кабинета ми?

— Не — повдигна рамене той.

— Сигурен ли си в това? Нямаше ли още някой там?

Анди вдигна ръце. Изглеждаше леко оскърбен.

— Прощавай, Анди, не те обвинявам в нищо. Но Марк ми каза, че снощи в три часа е видял някого в кабинета ми.

— Е, никой от нас снощи не е бил тук — заяви той.

Рейчъл ме изгледа разтревожено. Погледнахме в кабинета й.

— Има ли някакви следи? — запитах.

Тя се огледа, като внимателно провери за евентуални следи от чужди лица. Приближи се до един компютър в ъгъла. Познах го веднага. Това беше компакът на Ричард.

— Това е било размествано. Сигурна съм, защото оставям клавиатурата от тази страна тук. Сега е право пред монитора. Някой е бил тук!

— Кой би посмял да се вмъкне?

— Дуги! — възкликна тя. — Това е само Дуги! Не може да не си зърнал брада, нали?

— Разбира се, че не, защото в противен случай щях да разбера, че не си ти! — Опитах се да си припомня силуета, но не успях. В онзи момент бях толкова уморен и освен това дори не бях допуснал, че може да не е Рейчъл. — Може и да е бил той — казах. — Но честно ви казвам, че може да е бил и всеки друг.

— Господи! — простена тя и се втурна навън. — Всички ме чуйте — извика тя. — Веднага спрете, каквото и да правите! Дуги е бил тук снощи. Не знам точно къде се е отбивал или какво е правил, но искам всички да си проверите внимателно компютрите за всякакви вируси. И никой да не изпраща никакви файлове, докато не изясним всичко. Никаква електронна поща, нищо. Кийт, съобщи на всички за случилото се. Анди, ти провери сървърите и защитната стена.

Програмистите веднага се раздвижиха. Много от тях бяха силно разтревожени.