Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Не, искам да ти кажа, че те вече почти са стегнали примката около врата му. Познавам един човек в „Блуумфийлд Уайс“, който е бил призован да даде информация за всички извършени сделки във „Фючърнет“ с Хартман и куп тъмни офшорни фондове. На Уолстрийт казват човек да си няма с него работа, ако не иска да си има неприятности. Никой от нас не иска да си има такива главоболия, особено след случая с Боевски.

— Какво е това „Фючърнет“? — запитах.

— Това е някаква компания от Сиатъл, която се занимава с комуникационен софтуер. Миналата година е била закупена от „Дженсън Компютър“. Очевидно е, че е станало нещо странно с акциите преди обявлението за придобиване.

— Чувала съм за тях — каза Рейчъл. — Те произвеждат софтуер за мрежи с голяма площ. Но ние не ги използваме.

— Ще ви помоля да го запазите само за себе си — прошепна Стив.

— Не се безпокой — кимнах. — Благодаря ти. — Обърнах се към монитора му. — Мога ли да хвърля едно око и на диаграмата за цената на акциите ни.

— Разбира се. — Той удари няколко клавиша, твърдият диск изжужа тихичко и на екрана се появи една диаграма на цената на акциите на „Феър Систъмс“.

— Стабилна е — каза той. — Виж.

Цената действително беше стабилна. Тя бе достигнала нивото от шест долара по време на извънредното събрание и после се бе смъкнала до пет. Скоро след това обаче отново се бе покачила на шест. Високите тънки стълбове под линията на графиката сочеха, че това движение се дължеше на големи обеми акции.

— Някой продължава да закупува акции — каза Стив. — Сигурен съм.

— „Дженсън Компютър“?

— Възможно е. Скоро ще чуеш, ако са те. Трябва да известят КЦКБ. Освен ако не закупуват чрез анонимни фондове, на които не можеш да хванеш спатиите. Или чрез мрежата на Хартман.

— Нали ти каза, че „Дженсън Компютър“ е закупила „Фючърнет“?

— Точно така.

— И какво се случи с „Фючърнет“ след това?

Вместо Стив ми отговори Рейчъл:

— Уволниха една трета от хората. Току-що бяха открили фабрика в Грийнък, на която веднага хлопнаха кепенците. Много от най-добрите специалисти там си напуснаха по собствено желание. Не е най-чудесната компания.

— Е, нашата съдба няма да е такава — заявих решително.

Помолих Рейчъл да остане със Стив за няколко минути и отскочих в дъното на залата. Там беше особено оживено; „Харисън Брадърс“ тъкмо пускаше нова емисия еврооблигации. Внезапно усетих колко много ми липсва тази гълчава, сдържаната възбуда, усещането, че във всеки момент може да се случи какво ли не. Грег говореше по телефона и ми махна, докато минавах покрай него. Поговорихме си набързо с Ед. Италианската сделка вървеше добре; облигациите се бяха покачили до деветдесет и седем пункта и половина. Ед набързо ме информира за месечните печалби и загуби. Ние вече имахме над два милиона долара печалба! Чудесно.

Боб Форестър се появи в борсовия салон. Забеляза ме и се приближи.

— Радвам се да те видя тук, Марк. Радвам се, че не си ни забравил.

— Нещата тук, изглежда, си вървят без никакви проблеми и в мое отсъствие — казах, като кимнах към екрана.

— Да, Ед се справя добре. Но ние наистина имаме нужда от теб, Марк. Изостанали сме с бюджета за тази година и не мога да си позволя да продължавам без теб и един ден повече.

— Доколкото си спомням, разрешението ми беше до първи август.

— Съжалявам, Марк, но следващата седмица си ми нужен на работното си място.

Това беше заявление, не молба или дори заповед.

— Не съм в състояние да го направя. „Феър Систъмс“ се намира в много деликатна ситуация. Наистина не мога.

Боб ме изгледа. Издържах погледа му. Той знаеше, че аз няма да отстъпя.

— Добре — заяви. — Три седмици, и после те искам на бюрото ти, или ще завариш някой друг да седи на него. — Обърна се и си тръгна.

Само това ми липсваше! Особено с допълнителния кръст от заема, който току-що бях понесъл на гърба си. Загубех ли работата си, нямаше да е лесно да си намеря друга. Отсъствието ми от пазара дори и само за два месеца щеше да направи нещата за мен много различни.

Е, сега нямах време да се тревожа и за това.

Седалището на „Онада Индъстрийз“ във Великобритания беше до Хамърсмит Бродуей. Сградата беше малка, квадратна и много модерна. Вътре всичко беше четвъртито и много модерно. Повечето от служителите, изглежда, бяха млади англичани или англичанки с вежливи, делови усмивки. В дъното на коридора зърнах един японец да бърза нанякъде.

Заведоха ни в една зала за конференции. Тя беше скъпо мебелирана в черешово дърво и светъл дъб. Осветлението беше приглушено, отразяващо се от блестящите бели стени. Едната стена беше направена от полупрозрачно стъкло, което осигуряваше поглед към приемната, без да се вижда оттам. Отвътре изглеждаше в опушено зелено.