Майкл Ридпат - Борсов посредник

Рейчъл изглеждаше страхотно, поне в сравнение с обичайното си облекло. Джинсите й бяха черни, а не сини и нямаха нито една дупка. Това беше вероятно най-хубавата й блуза, не толкова провлечена като останалите. Изведнъж се видяха стройните й крака и фигура; в действителност човек трябваше да е сляп, за да не ги забележи. Косата й беше вързана на тила, като оставяше лицето, ушите и грациозната й шия открити. Приглушеното осветление на стаята караше кожата й да излъчва онова сияние, което ми напомняше за вечерта в квартирата й в Гленротс.

Мислите ми бяха прекъснати от отварянето на вратата. В залата се появиха господин Акама и Йоши, придружавани от онези двама манекени.

Значи Акама беше в града? Зачудих се дали беше пристигнал специално заради срещата, или просто се бе случил на път. Усмихнах се. Рейчъл беше права; бяхме от изключително значение за „Онада“.

Акама ми се поклони, кимна бегло на Рейчъл и седна. Кимнах в отговор. Колона от слонове маршируваше по диагонала на вратовръзката му. Господин Акама не беше вземал никакви уроци по английски от последната ни среща. Беше като вдървен и почти не се усмихваше. Съмнявах се дали се беше възстановил напълно от онова оскърбление, което му бях нанесъл тогава, отхвърляйки сключената му с Дейвид сделка. Или може би беше смутен, че бях открил как са използвали Дейвид за шпиониране вътре в компанията ни. Господин Акама си имаше многобройни причини да не ме харесва особено. Изглеждаше ми мощен враг, както си седеше на стола и ме наблюдаваше под полупритворените си клепачи.

Накрая Йоши замълча в очакване да взема аз думата.

Не го направих. Вместо това плъзнах факса, който бяхме изпратили на конкурентните им фирми. Изчаках няколко секунди Йоши да прошепне на Акама и после да прочете отговора на „Нинтендо“.

Това наистина свърши работа. Господин Акама поруменя като божур и бързо заговори нещо на Йоши. Йоши се обърна към мен.

— Господин Акама е много недоволен, че се отнасяте така с партньорите си. Той казва, че вие трябва да знаете, че „Онада“ и „Нинтендо“ са съперници в бизнеса, и това е крайно оскърбително от ваша страна.

Изсмях се на думите му.

— Предайте на господин Акама, че аз съм крайно недоволен от начина, по който е сключил сделка с търговския ми директор зад гърба ми.

Йоши замълча за момент и после предаде съобщението на Акама, който бе възстановил безстрастното си изражение и просто вдигна поглед върху лицето ми, като го задържа.

— Имам предложение — започнах аз, като се прокашлях. — Ще предадем на „Онада“ нашия код на неексклузивна основа, но няма да разкриваме пълния изходен код. Ще осигуряваме хора от нашия състав всеки път, когато изникне нужда от адаптиране на приложенията на „Онада“ за Феър Сим 1. Ще правим това с промишлено темпо, но изискваме авансово плащане от двеста хиляди долара срещу това време за програмиране.

— Нямаме интерес към такава сделка — изрече нетърпеливо Йоши. — Мислехме, че сте дошли да обсъждате продажбата на компанията си.

— Е, не съм дошъл за това.

Той се замисли за момент.

— Защо ни е да обсъждаме предложението ви? Ние бихме искали пълните права за използването на Феър Сим 1, най-малкото за сектора на електронните игри. Защо трябва да ви плащаме каквото и да било, щом и други компании могат да използват същата система?

Налагаше се да им кажа още. Не беше неочаквано. Надявах се само Дженсън да не надуши. Единственото ми упование беше, че японците бяха пълни маниаци на тема секретност.

— Това, което ще ви съобщя, се надявам, че ще се пази в най-дълбока тайна.

— Разбира се — каза Йоши.

Стори ми се, че господин Акама трепна леко с глава, но не бях сигурен.

— Всеки момент „Феър Систъмс“ възнамерява да пусне на пазара Феър Сим 2, който ще бъде значително по-мощен от настоящата версия. По-важно обаче е, че ние сме разработили напълно нова графична система, върху която да работи. Това ще позволява на компютрите да изпълняват пресмятанията за виртуалната реалност с далеч по-голяма бързина, отколкото досега. Ние се надяваме, че това ще се превърне в промишлен стандарт. Тя ще бъде достъпна за всички, в това число и за „Онада Индъстрийз“.

— Тогава защо е необходимо да ви плащаме каквото и да било в аванс за нея?

— За самата система вие няма да плащате нищо; това се отнася за вещината при програмирането. Нашите хора разбират тази система по-добре от всеки друг. Те ще могат да адаптират приложенията ви много по-бързо и на един по-висок стандарт в сравнение с който и да е от конкурентите ни. В рамките на шест месеца вие ще разполагате с най-ефикасното програмиране за виртуална реалност в света. Разбира се, какво ще правите с нея, си е ваша работа.