Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Един господ само знае какво сме загубили — каза Рейчъл. — Не е чудно, че момчетата са изплашени.

Върнахме се в кабинета й и тя включи компютъра на Ричард. Наблюдавах пръстите й по клавиатурата. Очите й следяха внимателно екрана. След двадесетина минути тя се отпусна на стола.

— Не мога да открия нищо. Изглежда чисто. А сега да видя как е моята машина. Дуги веднъж се вмъкна в системите ни — каза, докато проверяваше компютъра си. — Но той го направи тогава, като се вмъкна по телефонните линии отвън. Затова инсталирахме една защита, наречена защитна стена, през която да протичат всичките ни комуникации с външния свят. Така защитата ни срещу външни похитители се улеснява много. — Тя замълча за момент, загледана в екрана си. — Но ако той се е вмъкнал в самото здание, това вече е съвсем друга работа. Тогава може да подава файлове по мрежата отвътре.

— Какво може да е направил?

— О, господи, кой знае? Той може да е имплантирал вирус, който се размножава от файл във файл в мрежата ни и така след известно време да оплете цялата ни мрежа. Това е вероятно най-лошият случай. Или може да е претърсвал файловете ни за информация. Или може да е нещо по-безвредно от това. Миналия път всичко, което беше направил, беше един тъп номер с екрана.

— Номер с екрана?

— Да. Екранът се разпадаше в пламъци и от тях се оформяха думите ВИРТУАЛЕН АД. Според Дуги това беше много остроумно. Той просто искаше да ни покаже, че е бил в системата ни.

През целия ден хората се щураха, проверяваха всичко и си подаваха един на друг дискети с антивирусни програми. Но не откриха нищо. Пристигна екип от полицаи с Кер между тях. Те не успяха да открият никакви следи от взлом по бравите. Входната врата беше със стандартна брава и електронна система за достъп. Разпоредих да сменят бравата и да сложат допълнителна. Кийт се притесни много как да променим кодовете в системата за достъп, но аз не му обърнах внимание. Щом беше нещо свързано с електрониката, значи Дуги щеше да се справи с него. Вярвах повече на стоманата, цилиндрите и тумблерите.

В три надзърнах в кабинета на Рейчъл. Тя отдръпна стола си от компютъра и въздъхна.

— Откри ли нещо?

— Нищо. Проверихме за всички известни вируси до този момент. Разбира се, Дуги може да е създал нов и тогава вече ще ни се отвори работа.

— Може би просто е копирал файлове.

— Може би. — Поклати глава. — Чудех се как ли се е сдобил с онова писмо от семейство Бърджи, с което искаше да изнудва Ричард. Може би и тогава пак се е вмъквал вътре.

— Значи ти смяташ, че мрежата е наред?

— Не. Щом Дуги се е вмъквал в компютъра ми, той със сигурност ще ми е оставил нещо за спомен, дори и да е само нещо като оня тъп номер с екрана миналия път.

— Но, изглежда, че този път май не е?

Тя вдигна рамене.

Чудех се какво ли е искал да направи Дуги. Повредата на компютърната система на „Феър Систъмс“ изглеждаше очевидният отговор, но ние бяхме проверили всичко, без да открием каквото и да било.

— Има ли нещо, което е възможно да е направил, за да улесни достъпа си до нашата система?

— Какво имаш предвид?

— Ами, много е рисковано да влиза всеки път във фабриката, ако иска да има достъп до компютрите ни. Няма ли някакъв начин той да си осигури път в мрежата ни, заобикаляйки защитната стена? Така че просто да се вмъква по телефонната линия всеки път, когато поиска, без ние да го разбираме?

Очите на Рейчъл светнаха.

— Искаш да кажеш да си е оставил нейде вратичка?

— Така ли?

— Да, така — отвърна тя и отново се обърна към компютъра си.

Два часа по-късно дойде в кабинета ми усмихната.

— Ти се оказа прав! Той беше инсталирал един сложен пакет тип „електронно куче“!

— Електронно куче ли?

— Да. Електронното куче подушва информацията по мрежата. Дуги е търсил начин да се добере до някого, който се включва като привилегирован потребител към защитната стена. Електронното му куче подушва потребителския идентификационен номер и паролата му. И след това ще използва тази информация, за да регистрира Дуги като привилегирован потребител.

— А какво представлява привилегированият потребител?

— Това е някой, който контролира компютъра. В момента двамата с Анди сме единствените привилегировани потребители, регистрирани в защитната стена. Ако и Дуги стане такъв, тогава той ще е в състояние да заобикаля защитната стена, като се вмъква в мрежата ни, без да вдига тревога.

— Разбирам. Видяхте ли му сметката на това електронно куче?