Том Клэнси - Безпощадно

„Точно така.“

— Боби, Фред, елате тук — нареди Пиаджи.

Той им обясни тактическата обстановка. Двете момчета вече знаеха, че става нещо много неприятно, но че не са ченгетата — най-лошото, което можеше да им се случи. Тони ги увери, че наистина нямат работа с полицията, и двамата почти се успокоиха. И Фред, и Боби имаха пистолети, а Фред дори бе убивал. Всъщност бе се погрижил за малък семеен проблем във Филаделфия. Двете момчета преместиха едно бюро под вратата към покрива. Фред искаше да покаже, че е сериозен, и да спечели уважението на Тони, който също бе такъв. Той се качи на бюрото, но не можа да достигне капандурата. Сложиха един стол върху него и Фред успя да отвори и да подаде глава на покрива.

„Аха!“ Кели видя човека на покрива. Всъщност засега се показваха само главата и част от гърдите му. Той вдигна пушката и кръстчето на оптическия мерник кацна на лицето. Джон почти натисна спусъка, но в последния момент се спря. Спря го начинът, по който бяха поставени ръцете на човека на покрива, изражението на лицето му и опипващите наоколо очи. Искаше да се качи горе. „Ще го пуснем“ — реши Джон. Един камион мина само на около петдесет метра от сградата му. Човекът излезе на покрива. Оптическият мерник позволи на Кели да забележи, че в ръката му има пистолет. Целта му се изправи, огледа се наоколо и много бавно тръгна към предната част на сградата. Решението не бе лошо. Разузнаването още не бе навредило никому… „О, значи така си мислят?“ — сети се Джон. Много лошо.

Фред бе събул обувките си. Камъчетата от чакъла бодяха ходилата му, а нагрятата смола под тях пареше, но въпреки това не трябваше да вдига шум. Освен това Фред бе мъжко момче, както бе имал възможност да научи някакъв човек край брега на река Делауеър. Ръката му здраво стисна пистолета „Смит“. Ако копелето бе там, щеше да го застреля веднага. Тони и Хенри щяха да приберат трупа вътре, после да измият кръвта и отново да се захванат за работа, защото доставката бе важна. Фред вече бе на половината път от ръба на покрива. Той приближи ниския тухлен перваз, като държеше тялото си леко наклонено назад. Едва когато пръстите на краката му докоснаха тухлите до ръба, той бързо се наведе напред с насочен надолу пистолет. Там нямаше нищо. Фред огледа цялата предна част на сградата, но без резултат.

— Мамка му! — Той се обърна и извика: — Тук няма никой!

— Какво?

Боби подаде глава на покрива, но Фред вече проверяваше дали няма някой при колите.

Кели бе сигурен, че търпението почти винаги се възнаграждава. Тази мисъл му помогна да се пребори с треперенето на ръцете, което се появява винаги щом целта кацне на мерника. Веднага щом периферното му зрение улови движението в отвора на покрива, той премести пушката си вляво. Там имаше около двадесетгодишно бяло лице с тъмни очи. В дясната си ръка човекът стискаше пистолет и гледаше към приятеля си. „Започни от него.“ Кели закова кръстчето между веждите на човека и плавно натисна спусъка.

„Пляс.“ Фред чу твърдия и някак си мокър звук и веднага извърна глава, но не видя нищо. Не беше чул нищо друго освен звука, но сега дочу и тропот, сякаш Боби се бе сгромолясал от стола на земята. Без някаква видима причина космите на врата му изведнъж настръхнаха. Той се отдръпна от ръба на сградата и мигновено огледа правоъгълния покрив. Нищо.

Пушката бе нова и все още презареждаше малко мудно. Кели отново я обърна към първия. С един куршум два заека. Главата на жертвата му се въртеше на всички страни. Кели долавяше страха му. Човекът усещаше опасността, но не знаеше нито каква е, нито откъде идва. Той понечи да се върне обратно към вратата. Кели не можеше да му позволи и отново натисна спусъка. „Пинггг.“

„Пляс.“ Звукът от удара на куршума в целта бе доста по-силен от приглушения гърмеж на пушката. Кели извади гилзата и отново зареди. По улица „О’Донъл“ приближаваше някаква кола.

Тъкър все още гледаше лицето на Боби, когато главата му инстинктивно отскочи нагоре. Причината бе шумът от нещо, тежко строполило се на покрива.

— Боже мили…

— Изглеждате доста по-добре от предишния път, полковник — каза Ритър приятелски.

Пазачът излезе и остави двамата мъже насаме. Ритър носеше малко куфарче, което сложи на масата пред себе си.