Том Клэнси - Безпощадно

— Джон не й е сторил нищо лошо… — каза Санди, преди Сара Роузън да успее да докосне ръката й.

— Значи знаете коя е Дорис Браун — също избърза със забележката си детективът.

— Двамата с Джон станахме… приятели — отвърна Санди. — През последните две седмици той не бе в страната. Не е могъл да убие никого.

„Така“ — помисли си Райън. Това бе и добра, и лоша новина. Бе избързал с коза си за Дорис Браун, въпреки че реакцията на обвинението му също бе доста емоционална. От друга страна, едно от подозренията му току-що бе потвърдено.

— Не бе в страната, казвате. А къде е бил? Откъде знаете?

— Не мисля, че мога да ви кажа къде е бил. Самата аз не би трябвало да знам.

— Какво искате да кажете? — попита изненадано Райън.

— Съжалявам, но не мога да отговоря на въпроса ви.

Отговорът бе искрен и в него не личеше желание за извъртане.

„Какво, по дяволите, трябва да означава това?“ Райън разора, че няма да получи отговор на въпроса си, и реши да продължи по нататък.

— Някой на име „Санди“ се е обадил в дома на семейство Браун в Питсбърг. Били сте вие, нали?

— Господин офицер — намеси се Сара, — не мисля, че разбирам защо ни задавате тези въпроси.

— Опитвам се да получа някаква информация и искам да кажете на приятеля си, че трябва да говори с мен.

— Това криминално разследване ли е?

— Да.

— И вие ни разпитвате — забеляза Сара. — Брат ми е адвокат. Да го помоля ли да дойде тук? Струва ми се, че ни питате какво знаем във връзка с някакви убийства. Това ме притеснява. Имам един въпрос — подозирате ли някой от нас за нещо?

— Не, но подозирам приятеля ви.

Ако Райън не искаше нещо в момента, то бе да види адвокат наоколо.

— Чакайте малко — обади се Сам. — Ако си мислите, че Джон е извършил нещо нередно и искате да го открием вместо вас, значи намеквате, че знаем къде е, нали? Това ни прави вероятни… помагачи. Думата май беше съучастници, нали?

„Такива ли сте?“ — прииска му се на Райън да запита. Вместо това обаче каза:

— Нима съм споменал нещо подобно?

— Никога преди не са ме разпитвали по този начин и това ме изнервя — обърна се хирургът към жена си. — Обади се на брат си.

— Вижте, нямам основания да смятам, че някой от вас е извършил нещо нередно. Имам подобни съмнения единствено за приятеля ви. Това, което се опитвам да ви кажа, е: ако му предадете да ми се обади, ще му направите услуга.

— И кого, предполагате, е убил? — настоя Сам.

— Няколко пласьори на наркотици.

— Знаете ли с какво се занимавам аз? — намеси се остро Сара. — Знаете ли как прекарвам по-голямата част от времето си тук?

— Да, госпожо, знам. Работите с деца, пристрастени към наркотици.

— Ако Джон наистина върши това, което казвате, може би няма да е зле да му купя пушка.

— Сигурно ви боли, когато загубите пациент — попита тихо Райън в стремежа си да я успокои.

— Можете да сте сигурен, че е така. Не сме се заели с тази работа, за да губим пациенти.

— А как се почувствахте, когато загубихте Дорис Браун?

Сара не отговори, защото разумът попречи на устата й да изрече това, което иска.

— Той я е довел при вас, за да й помогнете, нали? И двете с госпожа О’Тул доста сте се потрудили, за да изчистите организма й от отровата. Да не мислите, че ви обвинявам за това? Но преди да доведе Дорис при вас, той е убил двама души. Знам го. Те вероятно са участвали в убийството на Памела Маден и са били истинската му цел. Вашият приятел Кели е много силен човек, но не е толкова умен, колкото мисли. Ако сега дойде доброволно, положението му ще е много по-различно, отколкото ако ни накара да го заловим. Предайте му го. Ще му направите услуга. Не мисля, че с действията си досега някой от вас е нарушил закона. Ако обаче занапред направите за него нещо по-различно от това, което ни казах, може би ще поемете по лош път. Нямам обичай да предупреждавам хората — каза им твърдо той. — Вие не сте престъпници и аз го знам. Помощта, която сте оказали на Дорис Браун, е достойна за уважение и аз ужасно съжалявам, че обстоятелствата се стекоха по този начин. Но Кели убива хора и това е лошо. Казвам ви го, в случай че сте забравили някои неща. На мен лично наркоманите също не ми допадат. Именно аз се занимавам със случая на Памела Маден — момичето, намерено на фонтана. Искам да изпратя убийците й в затвора и с удоволствие ще гледам как влизат в газовата камера. Моя работа е да помагам на правосъдието. Не негова, а моя. Разбирате ли ме?

— Да, мисля, че бяхте ясен — отвърна Сам Роузън, замислен за хирургическите ръкавици, които бе дал на Кели.