Том Клэнси - Безпощадно

— Научил съм ги, когато си ходил прав под масата! Може би няма да е зле да ти направя една проверка.

— Мислех, че си на приятелско посещение — забеляза Кели и двамата се почувстваха още по-неудобно.

Ореза се опита да излезе от неловкото положение с усмивка.

— Добре, този път ти се размина. — Шегата му увисна във въздуха. — Ще се видим следващата седмица, боцман.

Те се здрависаха, но нещо между тях се бе променило. Ореза махна на катера си да се приближи и майсторски се прехвърли на борда му. Момчетата от бреговата охрана отплаваха, без да кажат нито дума повече.

„Това май означава нещо“ — каза си Кели и продължи по пътя си.

Ореза изгледа отдалечаващия се на север „Спрингър“ и се зачуди какво ли става. „Не бях в страната.“ Е, яхтата му със сигурност я нямаше в Чесапийк, но къде, по дяволите, е била? Защо полицията се интересуваше толкова много от него? Кели — убиец? Момчето все пак имаше медал за храброст. Ореза знаеше само, че Кели е участвал в групите за подводна диверсия. Познаваше го като приятна компания за бутилка бира и сериозен моряк. „Когато човек престане да върши задълженията си и се нагърби с разни полицейски задачи, нещата наистина стават сложни“ — помисли си капитанът и се насочи на югозапад към Томас пойнт. Трябваше да се обади по телефона.

— И какво се случи?

— Знаеха, че идваме, Роджър — отвърна Ритър с твърд поглед.

— Как така, Боб? — попита Макензи.

— Все още не сме разбрали.

— Информация ли е изтекла?

Ритър бръкна в джоба си, извади фотокопие на някакъв документ и го подаде през бюрото. Оригиналът бе на виетнамски. Под документа имаше фотокопие на ръкописния превод. На английски бяха напечатани само думите „ЗЕЛЕН ЧИМШИР“.

— Знаели са името?

— Това е проблем на тяхната секретност, но да, Роджър, знаели са го. Предполагам, че са планирали да използват информацията при разпита на морските пехотинци, които евентуално са щели да заловят. Доста добро средство за бързо пречупване на хора. Слава богу, извадихме късмет.

— Знам. Никой не е пострадал.

Ритър кимна.

— Преди операцията пуснахме един разузнавач. Той е бивш „тюлен“ и отличен професионалист. Както и да е, северновиетнамските подкрепления пристигнали пред очите му. Именно той отмени операцията. После просто слязъл от хълма.

Подценяването на ситуацията винаги придаваше на нещата драматизъм. Особено пък в очите на човек, който бе мирисал барутен дим.

„Заслужава си човек да подсвирне“ — помисли си Макензи.

— Сигурно е доста куражлия момче.

— Нещо повече — продължи тихо Ритър. — На връщане заловил руснака, който разпитвал нашите хора, заедно с командира на лагера. Сега и двамата са в Уинчестър. Живи — прибави с усмивка Боб.

— Значи оттам имате съобщението? Аз пък си мислех, че е от военното разузнаване — каза Макензи. — И как е успял да го направи?

— Както сам каза, момчето е куражлия — усмихна се Ритър. — Това е добрата новина.

— Не съм сигурен, че искам да чуя лошата.

— Имаме сведения, че другата страна иска да ликвидира лагера заедно с хората в него.

— За бога… Хенри точно сега е в Париж — каза Макензи.

— Грешен подход. Ако съобщи новината дори и на неофициална среща, те със сигурност ще я отрекат и вероятно ще искат да превърнат лъжата си в истина.

Публична тайна бе, че истинската работа на подобни конференции се върши именно през почивките. По време на официалните разговори хората се оплитаха във формалности, като например определянето формата на масата за заседания.

— Вярно. Тогава какво?

— Опитваме се да оправим проблема чрез руснаците. Разполагаме с канал. Самият аз осъществих контакта.

— Осведомявай ме за развитието.

— Можеш да си сигурен, че ще го направя.

— Благодаря ви, че се съгласихте да поговорим — каза лейтенант Райън.

— За какво всъщност става въпрос? — попита Сам Роузън. Намираха се в кабинета му, който съвсем не бе голям и присъствието на четирима души в него още повече го стесняваше. Сара и Санди също бяха тук.

— За един ваш бивш пациент — Джон Кели. — Райън видя, че новината не ги изненада много. — Трябва да поговоря с него.

— И какво ви спира? — попита Сам.

— Не знам къде да го открия. Надявах се, че вие ще ми помогнете.

— За какво искате да говорите? — намеси се Сара.

— За една серия убийства — отвърна веднага Райън с надеждата да ги шокира.

— Кой е убит? — попита медицинската сестра.

— Дорис Браун и още няколко човека.