Том Клэнси - Безпощадно

— Така ли? А къде тогава?

— Сестра О’Тул твърди, че знае, но не й е позволено да казва, каквото и, по дяволите, да означава това. — Райън замълча за момент. — Връщаме се в Питсбърг.

— Историята там е следната: Бащата на сержант Майър е свещеник. Той е изповядал момичето и е разказал нещичко на сина си. Така. Сержантът се качва по стълбичката към капитана си. Капитанът познава Франк Алън и сержантът му се обажда да разбере кой се занимава със случая. Франк го насочва към нас. Майър не е говорил с никой друг. — Дъглас запали цигара. — Значи как е отишла информацията при приятелите ни?

Това бе съвсем нормално, но не чак толкова успокояващо. Сега и двамата мъже си мислеха, че случаят започва да се разплита и наистина бе така. И както обикновено събитията започваха да препускат толкова бързо, че не оставаше достатъчно време да бъдат анализирани.

— Отдавна подозираме, че имат информатор при нас.

— Франк? — предложи Дъглас. — Но той никога не е имал връзка с който и да е от случаите. Няма достъп до информацията, нужна на приятелите ни.

И това бе самата истина. Случаят на Хелън Уотърс бе започнал в Западния участък под ръководството на един от младшите детективи на Алън. Шефът обаче почти незабавно го бе прехвърлил на Райън и Дъглас заради високата степен на насилие.

— Все пак това е някакъв напредък, Ем. Сега поне сме сигурни, че имат информатор в полицията.

— Какви са другите добри новини?

Щатската полиция разполагаше само с три хеликоптера „Бел джет рейнджър“ и все още се учеше как да борави с тях. Получаването на един от тях съвсем не бе лесна задача, но капитанът се радваше на добро положение в своите среди. Районът му се славеше като един от най-спокойните и макар това да не бе изцяло резултат от компетентността му, шефовете уважаваха предимно резултатите и не се интересуваха много от начина, по който са постигнати. Хеликоптерът кацна на покрива на полицейското управление в девет без четвърт. Капитан Ърнест Джой и полицай Фрийланд вече го очакваха. И двамата се качваха за пръв път в хеликоптер и тясната му кабина леко ги изнерви. Отблизо хеликоптерите винаги изглеждат малки, а отвътре са направо миниатюрни. Използваха ги главно за превозване на тежко болни. Екипажът на този се състоеше от пилот и фелдшер — и двамата полицейски служители, — облечени спортно, с пистолети под мишницата и авиаторски очила на носа. Задължителният инструктаж за безопасност отне деветдесет секунди — достатъчно, за да остане напълно неразбран. После перките се завъртяха и хеликоптерът се издигна във въздуха. Пилотът реши да не се прави на каубой. В крайна сметка возеше капитан, пък и почистването на повръщано от пода не го блазнеше особено.

— Накъде? — попита той по разговорката.

— Към остров Блъдсуърт — отвърна капитан Джой.

— Ясно — потвърди пилотът, както смяташе, че трябва да направи всеки авиатор, и се насочи на югоизток. Пътуването щеше да е кратко.

Отгоре светът изглежда различен и първото пътуване с хеликоптер предизвиква у хората една и съща реакция. Излитането, наподобяващо потегляне на виенско колело в увеселителен парк, е малко стряскащо, но след това очарованието започва. Светът се промени пред очите на двамата полицаи и внезапно заприлича на хубаво и подредено място. Фермите и пътищата под тях се виждаха като на карта. В началото Фрийланд се стресна: Той познаваше територията си отлично, но изведнъж разбра, че картината в съзнанието му не е съвсем точна. Намираше се само на триста метра над нея — разстояние, което колата му изминаваше за секунди, — но гледката бе съвсем различна и полицаят веднага започна да коригира представите си.

— Ето там я намерих — каза той на капитана по разговорката.

— Доста далечко от мястото, където отиваме. Мислиш ли, че е била способна да извърви такова разстояние?

— Не, сър.

Но не беше чак толкова далеч от водата. Около три километра и половина. Видяха стария док на една ферма, обявена за продан. Той се намираше само на осем километра от мястото, за което се бяха запътили — едва-две минути с хеликоптер. В утринната омара заливът Чесапийк приличаше на огромно синьо петно. На северозапад се простираше огромната площ на флотския изследователски център „Пакстънт“. Виждаше се излитащ оттам самолет. Пилотът му сигурно внимаваше за нисколетящи самолети, защото колегите му обичаха да правят каскади ниско над земята.

— Право напред — каза Фрийланд.

Фелдшерът посочи посоката, за да е сигурен, че полицаят знае какво означава „право напред“.