Том Клэнси - Червеният заек

А заедно с инициативността може би и малко перчене.

Фоли погледна часовника си. Беше с най-червената вратовръзка. Оставаха час и половина преди да вземе метрото към къщи. Той непременно трябваше да се засече със Заека. Вътрешно гласче подсказваше на Фоли да ускори операцията БЕАТРИКС, доколкото бе възможно. Дали защото Заекът бе в опасност или по друга причина, той не бе сигурен, но Фоли знаеше, че трябва да се довери на инстинкта си.

Не беше никак лесно наистина човек да хване подходящия влак в едно метро. Но Заекът и Фоли се възползаха от нечовешки ефективния начин, по който функционираше то в Москва — може би единственото нещо в съветската система, работещо както трябва. А най-забележителното бе, че влаковете се движеха по разписание, по-редовно и от изгревите на слънцето, само че по-начесто. Фоли остави съобщението си в ръцете на Ръсел, облече си шлифера и излезе от посолството в точния момент, извървя обичайното разстояние и се озова на перона по същото време, след което се обърна, за да провери часа върху часовника, който висеше от тавана. Да, отново успя да стигне навреме. Влакът спря веднага след като предишният потегли, и Фоли се качи в обичайния вагон, огледа се и забеляза, че Заекът е там. Фоли разгърна вестника си. Разкопчаният шлифер падаше свободно върху раменете му.

Зайцев се изненада, като видя червената вратовръзка, но не можеше да се оплаче. Както и досега, той си проправи път в съответната посока.

„Действията ни сякаш са се автоматизирали“, помисли си главният агент. Той усети как ръката внимателно се вмъква в джоба му и след това как се измъква. Надяваше се никой да не е забелязал. За Фоли бе безопасно, но за Заека — определено не, колкото и ловко да действаше. Присъстващите във вагона — някои от лицата им дори бе запомнил — можеше да са хора от Второ главно управление. Не бе изключено да го следят, използвайки различни екипи. Това би било умна тактика от страна на опозицията, намаляваща възможността той да ги забележи.

В уречения час влакът пристигна на спирката и Фоли слезе. След някоя и друга седмица щеше да се наложи да сложи подплатата на шлифера, а нищо чудно и шапката, която Мери Пат му бе купила. Трябваше да помисли вече какво ще прави, след като измъкнат Заека. Ако БЕАТРИКС минеше без проблеми, вероятно щеше да е най-добре да се покрие за известно време и да се въздържа от всякаква шпионска дейност. А дали да не започне да пътува до посолството с кола? Подобна промяна едва ли щеше да озадачи руснаците. В края на краищата той бе американец, а американците бяха прословути с това, че навсякъде се движеха с автомобили. Метрото бе започнало да му омръзва. Претъпкано с народ. А често сред тълпите се намираха и хора, които явно не знаеха за какво служи душът. Подлагаше се на всичко това заради страната си. Не, правеше го против враговете на страната си, поправи се той. Иначе не си струваше. „Да причини на голямата стара Мечка болка в търбуха — а може би рак на стомаха“ — размишляваше той, докато приближаваше към къщи.

— Кажи, Алън? — подкани го Чарлстън, поглеждайки иззад бюрото си.

— Значи, сам поемам тази специална операция? — попита Кингшот.

— Специална е като цел — потвърди генералния директор. — Като изпълнение е обикновена. Имаме само трима души в Будапеща, но едва ли ще е много уместно да изпратим там цял взвод.

— Някой друг ще ходи ли?

— Джак Райън, американецът — отвърна сър Базил.

— Той не е оперативен агент — възрази веднага Кингшот.

— Това е в основата си американска операция, Алън. Те съвсем основателно поискаха някой от техните да наблюдава. В замяна ще имаме ден-два на разположение да разпитаме техния Заек на място, което сами ще изберем. Без съмнение ще получим полезна информация, при това ще говорим първи с него.

— Е, добре, надявам се оня приятел Райън да не ни издъни.

— Алън, той е доказал, че умее да се оправя в критични ситуации, нали така? — попита сър Базил, както винаги основателно.

— Сигурно се дължи на службата му в морската пехота — заяви Кингшот с неочаквано великодушие.

— Освен това е много умен, Алън. Анализите, които прави за нас, са отлични.

— Щом казвате, сър. За да намерят три трупа, ще трябва да поискам помощ от Специалния отряд, а след това да падна на колене и да се моля да се случи нещо страшно.

— Какъв е планът ти?

Кингшот обясни своя оперативен замисъл. Хрумването му бе наистина единственият възможен начин за действие. А както сър Базил бе отбелязал по-рано през деня, щеше да е зловещо като при аутопсия.