Том Клэнси - Червеният заек

— Гаден начин да си отидеш от тоя свят, сър Джон — отбеляза Хардинг.

— Всъщност какво е малвазия?

— Силно и сладко вино, нещо като „Мадейра“. В момента го правят точно на тези острови.

„Научих още една дреболия“ — каза си Джак, докато си взимаше сакото.

В Москва Зайцев проверяваше личното си досие. Имаше да взима дванайсет дни отпуска. Предното лято не бяха почивали със семейството си на Сочи — през юли и август бяха заети всички места. Беше по-лесно да заминеш на почивка, когато си с малко дете, както е във всяка страна — можеш да напуснеш града, когато пожелаеш. Светлана ходеше на детска градина, но да изпусне няколко дни рисуване не беше такъв проблем, като да изпусне материала в началното училище, където децата бяха много натоварени.

На горния етаж полковник Рождественски четеше последното съобщение от полковник Бубовой в София, донесено току-що от куриер. Значи българският президент беше удовлетворил искането на Москва, без да задава при това досадни въпроси. Българите си знаеха мястото. Държавният глава на тази предполагаемо суверенна страна знаеше как се изпълняват заповедите на един старши офицер от руския Комитет за държавна сигурност. „Точно както му е редът“ — мислеше си полковникът. Сега оставаше полковник Строков от Държавна сигурност да избере стрелеца, без съмнение турчин, и Операция 666 можеше да се задвижи. Ще докладва на председателя Андропов малко по-късно.

— Три човешки трупа? — попита доста изненадано Алън Кингшот. Той беше най-опитният разузнавач на сър Базил. По време на трийсет и седем годишната си служба към кралицата и страната той бе пребродил улиците на всички големи европейски градове, отначало като „законно“ акредитиран служител, а по-късно като представител на главната квартира за кризисни ситуации. — Нещо като размяна, така ли?

— Точно така. Момчето, което го предлага, е почитател на „КЪЛЦАНО МЕСО“, доколкото схващам — отвърна Базил.

Операцията „КЪЛЦАНО МЕСО“ беше легенда от Втората световна война. Нейният замисъл бил да създаде у германското разузнаване грешното впечатление, че съюзниците се канят да нахлуят на Корсика, а не на Сицилия, каквото в действителност било намерението им. Така те подхвърлили на германците трупа на алкохолик, умрял от преливане, обявявайки го за майор от кралския флот, който уж планирал фиктивната операция за завземане на Корсика. Тялото било пуснато във водата от британската подводница „Серъф“ недалеч от испанското крайбрежие, а вълните го изхвърлили на брега. Оттам то надлежно било прибрано и отнесено в полицейския участък, направили му аутопсия, а куфарчето с документи, закопчано на китката на удавника, било доставено на местния офицер от Абвера. Той моментално изстрелял книжата към Берлин, където те оказали търсения ефект. Така няколко германски дивизии били прехвърлени на острова, чието военно значение се свеждало до факта, че е родното място на Наполеон. Историята, която се бе превърнала в сюжет на роман и във филмов сценарий под заглавие „Мъжът, който никога не го е имало“, бе поредното доказателство за жалките възможности на германското разузнаване, което не е можело да различи мъртъв пияница от професионален войник.

— Какво друго знаем? Имам предвид — уточни Кингшот — възраст и пол, сър?

— Да, и цветът на косата, и прочие неща. От значение ще е и начинът, по който е настъпила смъртта. Още не сме наясно с тия неща. Така че поставям въпроса принципно: възможно ли е да се изпълни?

— Теоретично — да, но преди да започнем подготовката, трябва да получа поредица от конкретни данни. Както споменах — ръст, тегло, цвят на косата и на очите, пол естествено.

— Е, Алън, започни да мислиш по това. Дай ми списък за данните, от които се нуждаеш до утре следобед.

— Къде ще стане?

— В Будапеща най-вероятно.

— Е, това поне е нещо — каза оперативният агент.

— Проклета, мръсна работа — измърмори сър Базил, след като разузнавачът си излезе.

Анди Хъдсън си седеше в кабинета и отдъхваше, след като хапна в бюфета на посолството и поля с чаша бира „Джон Къридж“ обяда си. Не много висок мъж, той имаше зад гърба си осемдесет и два скока с парашут и болни колене, за да му напомнят за тях. Беше излязъл от активна военна служба преди осем години, но тъй като си падаше по вълнуващите неща в живота, се нави да работи за разузнаването. Издигна се бързо в служебната йерархия главно заради стабилната си езикова подготовка. В Будапеща се нуждаеше от нея. Унгарският език е в групата на угро-финските, както всички филолози знаят. Най-близък до него в Европа е финландският, а след това монголският. Той няма нищо общо с останалите езици, които се говорят в Европа, с изключение на християнските собствени имена, възприети от маджарите след покръстването им, предшествано от доста убийства на мисионери. В хода на историческото си развитие маджарите изоставили своята войнственост, с която някога се отличавали. Унгарците се бяха превърнали в крайна сметка в най-миролюбивия народ на континента.