Том Клэнси - Червеният заек

— Е, вашето правителство ще трябва да реши дали да им достави ракети САМ. Тоя въпрос не ме вълнува особено много, ако трябва да бъда честен. Вярно е, че убиват руснаците и вероятно това е хубаво, но те са едни шибани диваци.

„Някога са убивали и британци — припомни си Райън. — А британците никога не забравяха.“ Стоеше също и въпросът някоя от ракетите „Стингър“ да не попадне в руски ръце, от което ВВС на САЩ едва ли щяха да се почувстват щастливи. Но това не му влизаше в работата. В Конгреса, доколкото знаеше, се дърлеха по този въпрос.

Джак се настани на бюрото си, отпи от кафето и се зачете в съобщенията. След това се зае със същинската си задача — да анализира съветската икономика. Това беше като да чертаеш пътна карта върху чиния със спагети.

Постът на Силвестри в Лондон не бе тайна за никого. Той бе в шпионажа от дълги години и макар досега да не се бе издънвал, към края на престоя му във Варшава в целия Източен блок бяха разбрали за коя правителствена служба работеше. В полската столица той ръководеше стройна агентурна мрежа и успя да събере огромно количество важна политическа информация. Лондон бе последният му пост, същото важеше и за повечето от подчинените му. Получи назначението, тъй като се ползваше с уважението на всички съюзнически разузнавания, а работата му тук бе да осъществява връзката с британското разузнаване. Силвестри пристигна с „Даймлер Бенц“ на посолството. Охраната дори не му поиска да се легитимира. Сър Базил лично го чакаше на входа, където двамата се здрависаха сърдечно, преди да се качат по стълбите.

— Какви са новините, Ранди?

— Нося ти пакет и един за Райън — отвърна Силвестри.

— Така ли? Да го извикам ли?

Главният агент в Лондон беше прочел първата страница и знаеше какво има в пакета.

— Разбира се, Баз, няма проблем. Хардинг също може да присъства, ако искаш.

Чарлстън вдигна телефонната слушалка и ги извика. Двамата аналитици пристигнаха след по-малко от две минути. Бяха се срещали в същия състав поне веднъж. Сър Базил им посочи столовете. Той беше отворил вече плика. Силвестри подаде на Райън посланието. Джак вече си бе помислил, че трябва да е нещо необичайно, а той се бе научил да не се доверява на нищо ново и различно в ЦРУ.

— Наистина е интересно — каза Чарлстън.

— Да го отворя ли? — попита Райън.

Силвестри кимна и му подаде армейското си джобно ножче, за да разреже плика от дебела хартия. Посланието до него бе само от три страници, подписано лично от адмирал Гриър.

„Заек“ — веднага забеляза той. Знаеше терминологията. Някой искаше да избяга от… Москва… и ЦРУ щеше да му помогне със съдействието на СИС, тъй като Будапеща беше в момента извън играта…

— Кажи на Артър, че с удоволствие ще помогнем, Ранди. Вероятно ще имаме възможност да поговорим с него, преди да го отведете от Лондон?

— Иначе няма да е честно, Баз — потвърди Силвестри. — Дали ще е трудно да го измъкнем?

— От Будапеща? — Чарлстън се замисли за миг. — Няма да е прекалено трудно. Унгарците имат доста неприятна тайна полиция, но не са чак толкова правоверни марксисти. Я, тоя Заек твърди, че вашите комуникации може да са компрометирани. Ленгли май доста се е развълнувал от това.

— Съвсем обяснимо, Базил. Ако има дупка, трябва бързо да я запушим.

— Тоя тип бил от техния МЕРКУРИЙ, а? Мили Боже — въздъхна Райън.

— Правилно си схванал, синко — потвърди Силвестри.

— Но какво, по дяволите, ще правя аз на терена? — попита Джак. — Аз не съм оперативен агент.

— Някой от нашите трябва само да наблюдава отстрани.

— Разбирам, Ранди — каза Чарлстън, който продължаваше да чете посланието. — И желаете да е човек, когото опозицията не познава.

— Така изглежда.

— Но защо аз? — продължи да упорства Райън.

— Джак — опита се да го успокои сър Базил, — работата ти ще е само да наблюдаваш какво става. Ще си там проформа.

— Ами прикритието ми?

— Ще ти дадем нов дипломатически паспорт — отвърна Чарлстън. — Ще си в безопасност. Виенската конвенция и прочие…

— Но… но… ще е фалшив?

— Те няма да го знаят, синко.

— Ами моят акцент? — Болезнено очевидно бе, че акцентът му е американски, а не британски.

— В Унгария? — усмихна се Силвестри.

— Джак, при техния шантав език сериозно се съмнявам, че ще забележат разликата, а и при всички случаи с новите документи личността ти ще е неприкосновена.

— Успокой се, хлапе. По-безопасно е и от плюшеното мече на дъщеря ти. Повярвай ми — увери го Силвестри.