Том Клэнси - Червеният заек

— Шеф е Анди Хъдсън. Бивш парашутист, способен тип. Но чакай малко, Едуард. Какво можеш да ми кажеш и защо е толкова важно?

— Той е вътрешен, както казвате вие, доколкото си спомням. Изглежда, е от свръзките. По всичко личи, че е истински, Найджъл. Поисках разрешение да го измъкнем и Ленгли даде зелена светлина. Чифт петици, човече — добави той.

— Значи, висш приоритет и напълно надежден, така ли?

Фоли кимна.

— Да. Искаш ли да чуеш добрата новина?

— Ако има?

— Твърди, че нашите комуникации може би са компрометирани, но вашата система е непокътната.

— Радвам се да го чуя. В такъв случай аз мога да се свързвам спокойно, а ти не можеш?

Ново кимване.

— Научих тази сутрин, че екип от свързочници е тръгнал насам, за да ми помогне. — Вероятно са ми приготвили еднократни кодове за връзка. По-късно днес ще разбера.

Хейдок се облегна назад и запали цигара — „Силк Кът“ с ниско съдържание на катран. Беше минал на тях, за да угоди на жена си.

— Имаш ли план? — попита британският шпионин.

— Смятам да пътува с влак до Будапеща. Що се отнася до останалото, е… — Фоли му разказа идеята, която двамата с Мери бяха измислили.

— Не е зле, Едуард — каза Хейдок. — Чел ли си за „КЪЛЦАНО МЕСО“? В академията при нас е част от азбуката, както знаеш.

— Още като дете. Винаги съм го смятал за много хитро.

— Абстрактно погледнато, не е лоша идея, но нали си наясно, че нещата, които ти трябват, не можеш да си купиш от железарията.

— Помислих и за това, Найджъл. Добре, ако ще играем, трябва да побързаме.

— Съгласен съм — Хейдок замълча за миг. — Базил ще поиска да научи някои подробности. Какво още мога да му съобщя?

— Всеки момент ще му донесат на ръка писмо от съдия Мур. Всичко, което аз мога да кажа, е, че тоя приятел изглежда истински.

— Казваш, че е от комуникациите — в Центъра, така ли?

— Да.

— Може да се окаже наистина ценен — съгласи се Хейдок. — Особено ако е пощенски чиновник.

Той наистина каза чиновник. Произношението на думата накара Фоли да се ухили — но не чак толкова широко.

Кимна отново, този път по-бавно, с очи вторачени в домакина му.

— Така смятаме, приятел.

Най-после заговори, както говореха у дома.

— Мамка му — изсъска Хейдок. — Това може да се окаже ценно. И той е от занаята?

— Точно така. Малко по-сложно от това, но така излиза, приятел.

— Не е капан, не е опит да те разкрият?

— Мислих за това, но няма логика или греша? — попита Фоли. Британците знаеха, че е от Управлението, но не знаеха, че е шефът тук. — Ако са ме разпознали, защо да си разкриват толкова бързо картите?

— Вярно е — съгласи се Найджъл. — Би било глупаво. Значи, Будапеща, така ли?

— Има и лоша новина. Жена му не знае за плана — Фоли трябваше да го предупреди за това.

— Шегуваш се, Едуард.

— Бих искал, човече, но това е положението.

— Така-а-а. Е, какво е животът без малко усложнения? Някакви предпочитания как Заекът да бъде изведен? — Фоли не можа да схване точно за какво си мислеше, задавайки му въпроса.

— Това ще решава вашият човек Хъдсън в Будапеща, предполагам. Там не е моя територия, за да му давам акъл как да си организира операциите.

Хейдок само кимна. Това бе нещо, за което не бе нужно да се споменава дори.

— Кога?

— Скоро, възможно най-скоро. В Ленгли са по-нетърпеливи и от мен.

Фоли не добави, че това бе за него възможност да натрупа точки още в началото на назначението си в Москва.

— А за Рим разузнаваш ли нещо? Сър Базил ще ме побърка за това.

— Министър-председателят ви се интересува, така ли?

— Колкото и вашият президент. Тая история може жестоко да размъти водата.

— Така е — съгласи се Фоли. — Както и да е, исках да те предупредя. Сър Базил вероятно ще ти прати съобщение по-късно днес.

— Ясно, Едуард. След като пристигне, ще мога да предприема действия.

Погледна часовника си. Беше прекалено рано да пият бира в бюфета на посолството. Жалко.

— Когато получиш одобрението, ми се обади. Става ли?

— Разбира се. Всичко ще е наред, Ед. Анди Хъдсън е печен агент и разполага с голяма мрежа в Будапеща.

— Идеално — каза Фоли и стана.

— Какво ще кажеш да вечеряме скоро със семействата? — попита Хейдок.

— Смятам, че трябва да го организираме съвсем скоро. Пени май всеки момент ще ражда. Кога ще я отведеш у дома?

— След две седмици. Малкият хулиган започна много да рита.

— Това е добър знак.

— Имаме добър лекар тук, в посолството, ако реши да излезе по-рано.