Том Клэнси - Червеният заек

Зайцев зае мястото си, след като освободи Коля Добрик, и прегледа купчината със съобщения. Реши да запомни колкото може повече, така че му отне малко по-дълго от обичайното, за да ги придвижи до получателите им. Имаше едно от КАСИЙ, което замина веднага за политическото разузнаване на горния етаж, а едно копие — в Института за САЩ и Канада, придатък към Центъра, където учените анализираха старателно всяка подробност. Имаше шифрограма от НЕПТУН, който искаше пари за агента, доставящ на КГБ много важна информация в областта на комуникациите. НЕПТУН напомняше на море, нали така? Зайцев се опита да изрови от паметта си други съобщения от този източник. Не се ли отнасяха предимно до американския флот? Именно той бе причината, поради която се опасяваше за сигурността на американските свръзки. Без съмнение му плащаха огромни пари, стотици хиляди долари, и то при положение, че КГБ трудно ги получаваше — за Съветския съюз бе по-лесно да плаща в диаманти, които се добиваха в Източен Сибир. Преди време се бе случвало да плащат на някои американци с диаманти, но ФБР ги пипна, а КГБ дори не се опита да договори освобождаването им… За лоялност не можеше да става и дума. Американците обаче правеха такива опити, но обикновено хората, за конто се застъпваха, вече бяха екзекутирани — мисъл, от която кръвта му замръзна във вените. Но вече нямаше връщане назад, а и ЦРУ бе достатъчно компетентно, за да се страхува КГБ от него, а това не означаваше ли, че е в добри ръце?

Тогава се сети за още едно нещо, което трябваше да свърши днес. В чекмеджето си имаше кочан с бланки за доклади при контакти с чужденци. Мери му предложи да съобщи за тяхната среща. Така и направи. Описа я като красива жена в края на двайсетте или началото на трийсетте си години, майка на малко симпатично момченце, не особено умна. С типичните американски маниери, написа той, скромни познания по руски език — добър речник, но слаба граматика и произношение. Умишлено не направи оценка за вероятността да е разузнавачка. След петнайсет минути отнесе доклада до отдела за сигурност.

— Беше загуба на време — каза той, докато го подаваше на дежурния капитан.

Офицерът по сигурността го прегледа.

— Къде я срещна?

— Там е написано — посочи той към доклада. — Разхождах се с моя зайчик в парка, а тя се появи с малкото си момченце. Името му е Еди, галено от Едуард Едуардович — Едуард-младши, както казват американците. На четири годинки, доколкото си спомням, малко, мило момченце. Поговорихме няколко минути за най-обикновени неща. След това двамата си тръгнаха.

— Впечатлението ти от нея?

— Ако тя е шпионка, аз тогава бих повярвал в победата на социализма — отвърна Зайцев. — Хубава, но прекалено кльощава и не особено умна. Мисля, че е типична американска домакиня.

— Нещо друго?

— Всичко съм написал, другарю капитан. По-дълго писах, отколкото разговаряхме.

— Поздравления за бдителността ви, другарю майор.

— Служа на Съветския съюз.

Зайцев се върна на бюрото си. „Беше умна идея от нейна страна“ — помисли той. Имаше вероятност да я следят, а ако не беше така, щяха да й открият досие в КГБ по доклад от офицер на КГБ, потвърждаващ, че тя не е заплаха за световния социализъм.

Зайцев се върна към съобщенията и опитите да запамети максимално информация. Колкото повече предостави на ЦРУ, толкова повече пари ще получи. Може би щеше да заведе своя зайчик в оня увеселителен парк „Светът на Дисни“, за да се позабавлява малката му дъщеричка. В купчината имаше телеграми и от други страни. Една шифрована с еднократен код беше от агент на име МИНИСТЪРА от Англия и представляваше интерес. Той сигурно работеше в тяхното външно министерство и доставяше отлична политическа и дипломатическа информация, която много се харесваше на горния етаж.

Фоли отиде с дипломатическа кола до британското посолство. След като им показа личните си документи, станаха много любезни, а Найджъл слезе да го посрещне в голямото фоайе, което наистина беше много голямо.

— Здрасти, Ед — подаде му сърдечно ръка и се усмихна. — Ела с мен.

Качиха се по мраморните стълби и след това влязоха в кабинета му. Хейдок затвори вратата и му посочи кожения стол.

— Какво мога да направя за теб?

— Имаме Заек — каза Фоли без предисловия.

А това бе достатъчно. Хейдок знаеше, че Фоли е шпионин „братовчед“ по английската терминология.

— Защо ми го казваш?

— Нуждаем се от помощта ви да го измъкнем. Искаме да го направим през Будапеща, но нашите хора там току-що изгоряха. Какъв е екипът ви там?