Том Клэнси - Червеният заек

— Освен това през всичкото време ще те придружава човек от сигурността — добави Чарлстън.

Райън трябваше да седне обратно на стола си и да се успокои. Не биваше да се показва като страхливец, особено пред тези хора и пред адмирал Гриър.

— Добре, извинете ме. Просто досега не съм бил на терен. За мен е нещо напълно непознато — надяваше се, че е успял да замаже нещата. — Какво точно ще правя и как ще стигна до там?

— Ще те качим на самолета до Будапеща. Там ще те поеме някой от нашите и ще те придружи до посолството. Ще поседиш там два-три дни, предполагам, и след това ще наблюдаваш как Анди ще изведе вашия Заек извън Червената земя. Ранди, колко време предполагаш, че ще отнеме?

— За да се задвижи ли? Краят на седмицата или един-два дни по-дълго — каза Силвестри. — Заекът ще замине за Будапеща със самолет или влак, а вашият човек ще измисли как да го измъкне от там.

— Два-три дни за това — предположи сър Базил. — Не трябва да се прибързва.

— Добре, това значи, че ще отсъствам от къщи четири дни. Какво обяснение да дам?

— На жена ти ли? — попита Чарлстън. — Кажи й, че трябва да заминеш за, да речем, Бон, по работа, свързана с НАТО. Не конкретизирай колко време ще отсъстваш — посъветва го той.

— Добре — отстъпи Райън. „Ясно е, че нямам никакъв избор така или иначе.“

След като се върна в посолството, Фоли се отби в кабинета на Майк Барнс. Барнс беше културният аташе и отговаряше за връзките в областта на изкуството и културата. Това беше важен пост в Москва. В СССР имаше богат културен живот. Фактът, че най-стойностната му част датираше от времето на царизма, не смущаваше сегашния режим ни най-малко, тъй като според Фоли Великите руснаци много държаха да изглеждат културни и по-извисени от западняците, особено от американците, чиято „култура“ беше много по-нова и много по-долнопробна от тази в страната на Бородин и Римски-Корсаков. Барнс бе завършил „Джулиърд Скул“ и Корнелския университет и особено много ценеше руската музика.

— Здравей, Майк — поздрави го Фоли.

— Как са новаците? — попита Барнс.

— Нормално. Имам въпрос към теб.

— Казвай.

— Мери Пат и аз обмисляме да пътуваме, може би в Източна Европа. Например Прага или нещо такова. Как е там музиката?

— Пражкият симфоничен оркестър още не е започнал сезона, но Йожеф Рожа е в Берлин, а после отива в Будапеща.

— Кой е той? Не съм го чувал? — призна Фоли, а сърцето му за малко да изскочи от гърдите.

— Унгарец, братовчед на Миклош Рожа, холивудския композитор — Бен Хур и прочие. Семейство музиканти. Чувал съм, че е върхът. Унгарските железопътни линии имат четири оркестъра, колкото и да ти звучи невероятно, и Йожеф ще дирижира най-добрия от тях. Можете да отидете до там с влак или със самолет, зависи с какво време разполагате.

— Любопитно — изрече на висок глас мислите си Фоли. „Зашеметяващо“ — помисли си вътрешно.

— Московският държавен оркестър започва сезона в началото на следващия месец. Имат нов диригент на име Анатолий Шеймов. Не съм го чувал досега, но се говори, че е много добър. Мога да ви уредя билети. Иван обича да се показва пред чужденците, а те наистина са от световна класа.

— Благодаря, Майк. Ще помисля. Доскоро, приятел — каза Фоли и излезе.

По пътя до кабинета си сияеше от радост.

— Да го вземат мътните — ядоса се сър Базил, докато четеше последните съобщения от Москва. — Кой дяволски гений може да роди подобна идея? — попита той въздуха.

След това разбра. Американският агент Едуард Фоли. И как, по дяволите, можеше да се изпълни това? — чудеше се генералният директор.

Тъкмо смяташе да тръгне за обяд в Уестминстърския дворец отвъд реката, но не можа да се откъсне от това. Е, щеше да го обмисли, докато хапваше говежда пържола и йоркширски пудинг.

— Голям късметлия съм — каза Райън, когато се върна в кабинета.

— Джак, ще е по-безопасно, отколкото да пресечеш улицата — което в Лондон си беше преживяване на живот и смърт.

— Мога да се грижа за себе си, Саймън — напомни Райън на своя колега. — Но ако се издъня, ще пострадат други хора.

— Няма да носиш отговорност за това. Просто ще наблюдаваш. Не познавам лично Анди Хъдсън, но съм чувал, че е отличен професионалист.

— Върхът — отвърна Райън. — Не е ли време за обедна почивка, Саймън? Умирам за една бира.

— Хайде, ще те заведа в „Херцог Кларънс“.

— Не беше ли това оня тип, който се удавил в бъчва с малвазия 35 35 Сладко гръцко вино. — Бел. прев. ?