Том Клэнси - Червеният заек

— Защо пък автомобилна злополука? — попита Мур. — Защо не пожар? Не е ли по-подходящо за целта, която преследваме?

— Добра идея — съгласи се веднага Бостък. — Това ще ни спести обясненията за физическите травми.

— Ще се свържа веднага с Базил.

Дори най-умните хора понякога не можеха да излязат извън рамките на своето мислене, осъзна Мур. Именно по тази причина той не преставаше да съветва хората си да избягват клишетата. Понякога се случваше някой да последва съвета му, но не достатъчно често.

— Знаете ли — обяви Майк Бостък, след като поразмисли, — може и да се получи, ако имаме късмет.

— Понякога „ако“ се оказва голяма дума, Майк — предупреди Гриър.

— Добре де, този път чашата е наполовина пълна — предположи заместник-шефът на операциите. — Така да бъде. Най-важната част от мисията е да измъкнем оня приятел, но понякога не е зле да се пробва и нещо по-различно.

— Хм-м — измънка Гриър колебливо.

— Добре, ще звънна на Емил от ФБР да видим какво ще ни посъветва — каза Мур. — Това е повече по неговата част, отколкото по нашата.

— А ако някой адвокат надуши какво ще последва, Артър?

— Джеймс, има си начини да се оправиш с адвокатите.

„Най-полезният от тях е пищовът“ — не посмя да изрече на глас мислите си Гриър. Кимна в знак на съгласие. Да не си създаваш излишни ядове бе едно от добрите правила, особено в шпионската работа.

— Как мина денят ти, скъпи? — попита Мери Пат.

— Както обикновено — бе отговорът за микрофоните в тавана.

Много по-важен бе жестът с двата палеца нагоре, последван от измъкване на съобщението от джоба на шлифера. Разполагаха вече с уговорено място и време за срещата. Мери Пат щеше да се погрижи за това. Тя прочете бележката и кимна. Двамата с Еди щяха да излязат отново на разходка и да се видят с малката Светлана, зайчика. След това въпросът щеше да опре единствено до това как да измъкнат Заека извън града, но тъй като той работеше в КГБ, не следваше да е трудно. В конкретния случай работата му в Центъра бе предимство. В края на краищата те щяха да измъкнат не мужик от някоя кравеферма, а нещо като дребен благородник.

Забеляза, че за вечеря има пържоли — ястието на успеха. Мери Пат се бе вманиачила, както и той, а може би и повече от него. С много малко късмет операция БЕАТРИКС щеше да им донесе славата на превъзходни оперативни агенти, към което и двамата се стремяха.

Райън взе влака за Чатъм. През целия ден бе усещал липсата на жена си. Надяваше се да си е тръгнала по-рано като повечето лекари на държавна работа, с каквито работеше. Понякога се питаше дали този вреден навик няма да й се отрази зле, след като се върнат у дома в Перегрийн Клиф. Дано да не се случва. Берни Кац обичаше бюрото му да е разчистено и списъкът на чакащите да е празен, а тукашните трудови привички подтикваха дори жена му към пийване. Добрата новина бе, че през тази седмица нямаше насрочени операции, така че щяха да си пийват вино с вечерята.

Чудеше се колко време ще отсъства от къщи. Не бе свикнал да е далече от дома си. Едно от предимствата на работата му като аналитик бе това, че вършеше всичко в кабинета си, след което се прибираше. Откакто бе женен, почти не се бе случвало да спи извън дома си, далеч от Кети. Това бе свещено правило в техния брак. Харесваше му, когато се събуди в три сутринта, да я прегърне и да я целуне, а тя да се усмихне в съня си. Бракът с Кети бе нещо като котвата на живота му, центърът на неговата вселена. А сега дългът му щеше да го отдели от нея за няколко дни — мисъл, която не му допадаше. Не гореше от желание също да лети със самолет до комунистическа страна с фалшиви документи за самоличност, за да контролира тайна операция. Не разбираше и бъкел от тия неща с изключение на онова, което му бяха разказвали оперативните агенти в Ленгли… и на собствените си преживявания в Чесапийк, когато Шон Милър и неговите терористи нахлуха в дома му с насочени дула. Полагаше огромни усилия да забрави тази история. Вероятно нямаше да се случи, ако бе останал в морската пехота, макар че и там щеше да е заобиколен от бойци, само че свои. Щеше да се радва на тяхното уважение, да си спомня с гордост бойните си подвизи, да разказва за тях в някоя кръчма на онези, които проявяват любопитство, да споделя опита си в областта на тактиката, който бе усвоил на висока цена, в условията на почти истинска битка, и да се надсмива на неща, които на обикновените хора въобще не им се виждат смешни. Но напусна морската пехота със счупен гръбнак, след като изтърпя бойната служба с ужаса, който изпитва всеки цивилен. Макар че някой някога бе казал, че смелостта е израз на страха. А той бе проявил това качество точно когато трябва. Е, в Унгария само щеше да наблюдава, а после да слуша, докато сър Базил и неговите момчета разпитват Заека на някое тайно място в Лондон или другаде, преди самолет КС-135 на ВВС да ги откара във Вашингтон от военновъздушната база Бентуотърс, а по време на дългия полет щяха да им предложат за успокоение вкусна храна и напитки.