Том Клэнси - Червеният заек

— Нищо важно. Само телеграма, в която съобщава, че срещите му с корейските приятели вървят добре — съобщи Мур.

— Знаеш ли, тези хора малко ме стряскат — призна Гриър, но не обясни защо.

Корейското разузнаване като че ли понякога се отнасяше прекалено безцеремонно със служителите на другото корейско правителство. Тук правилата бяха различни. Състоянието на война между Севера и Юга беше все още факт, а във военно време загиваха хора. ЦРУ не вършеше такива неща от трийсет години. Азиатците обаче не споделяха западния идеал за стойността на човешкия живот. Може би защото страните им бяха пренаселени. Или защото изповядваха други религиозни убеждения. Причините сигурно бяха разнообразни, но заради някоя от тях техните оперативни правила бяха по-различни и те се чувстваха свободни да действат в техните рамки или извън тях.

— Те са най-важните ни очи в Северна Корея и Китай, Джеймс — напомни му Мур. — И са верни съюзници.

— Знам, Артър — не беше излишно от време на време да се осведомяват какво става в Китайската народна република. ЦРУ срещаше огромни затруднения да проникне в тази страна. — Просто ми се ще да не се отнасят толкова лекомислено към убийствата.

— Те действат по строго определени правила и както изглежда, и двете страни се съобразяват с тях.

И в двете страни, изглежда, убийствата се извършваха с позволение от най-високо равнище. Не че това имаше някакво значение за жертвите. „Мокрите“ операции бяха в разрез със същността на тяхната работа, която бе събиране на информация. Някои хора понякога го забравяха. Но ЦРУ и КГБ го съзнаваха много добре, поради което двете служби се бяха разделили с тази практика.

Но когато дадена информация плашеше или по някакъв друг начин смущаваше политиците, които контролираха разузнавателните служби, шпионските екипи получаваха заповеди да вършат неща, които обикновено се мъчеха да избягват. Тогава обикновено действаха чрез подставени лица или наемници, главно…

— Артър, ако КГБ иска да убие папата, как според теб ще постъпи?

— Няма да го направи чрез свой човек — каза Мур. — Прекалено опасно е. Може да предизвика политическа катастрофа, нещо като торнадо, което да връхлети самия Кремъл. Без съмнение ще съсипе политическата кариера на Юрий Владимирович, така че не вярвам той да поеме подобен риск, каквато и да е каузата. Властта е много важна за него.

Заместник-директорът на разузнаването кимна.

— Прав си. И аз смятам, че скоро ще се откаже от председателския пост. Няма начин. Няма да му позволят да скочи от шефското място в КГБ начело на партията. Би било прекалено зловещо, дори за тях. Те още не са забравили Берия — не и хората в Политбюро.

— Това е идея, Джеймс — каза Мур, поглеждайки през прозореца. — Чудя се колко още му остава на Леонид Илич.

Здравословното състояние на Брежнев бе непрестанна грижа за ЦРУ, всъщност всички във Вашингтон проявяваха интерес.

— Андропов е най-добрият показател за това. Със сигурност знаем, че той ще заеме мястото на Брежнев. Щом стане ясно, че Леонид Илич ще се отправи към последното си пътуване, Андропов ще смени поста си.

— Добро разсъждение, Джеймс. Ще уведомя за това Държавния департамент и Белия дом.

Адмирал Гриър кимна.

— За това ни плащат. Да се върнем към папата — предложи той.

— Президентът още задава въпроси — потвърди Мур.

— Ако предприемат нещо, няма да използват руснак. Политическият риск е много голям, Артър.

— Изцяло съм съгласен с теб. Но какво следва от това?

— Те използват българите за мокрите работи — каза Гриър.

— Колко българи ходят на поклонение в Рим според теб?

— За жалост не може да поискаме от италианците да проверят. Ще се разчуе, а не може да го позволим. Ще изглежда много глупаво в печата. Не бива да го правим, Джеймс.

Гриър въздъхна дълбоко.

— Да, знам, не и без да сме сигурни.

— Да, Джеймс, не и без да сме сигурни, защото сега не знаем нищо, по дяволите, абсолютно нищо.

„Колко щеше да е хубаво — помисли си съдия Мур, — ако ЦРУ беше вездесъщо като във филмите или както смятат противниците му. Не през всичкото време. Само понякога.“ Във всеки случай те не бяха.

Следващият ден започна в Москва по-рано, отколкото навсякъде другаде. Зайцев се събуди от алармата на будилника, измърмори, изпсува като всеки работник по света и се завлече към банята. След десет минути пиеше сутрешния си чай и ядеше черен хляб с масло.

На по-малко от километър от тук семейство Фоли правеха почти същото. Ед реши за разнообразие да хапне кифла с масло и желе от грозде заедно с кафето. Към него се присъедини малкият Еди, който остави за момент Бабанката и „Трансформерите“. Очакваше с нетърпение да тръгнат за предучилищната забавачка, която бяха организирали за децата от западните страни тук, в гетото, и където той показваше завидно майсторство с боичките и току-що доставените конструктори, освен че бе шампион по въртене в клас.