Том Клэнси - Червеният заек

— Ами сега, сър, как да го обясня?

— Не е нужно да обяснявате, сержант. Просто някой е допуснал тъпа грешка, а ти си я поправил.

— Вие твърдите така, г-н Корсо.

Сержантът трябваше да обясни на пехотинците какво се бе случило. Той щеше да им даде обяснението, което току-що бяха дали на него, но по много по-профански начин. Ако някой от морските пехотинци го попиташе какво става, той щеше да отговори, че така са му наредили от посолството и че полковник Д’Амичи трябва да се оправя с тях. По дяволите, щеше да натопи Корсо пред полковника. Двамата бяха италианци и щяха да се разберат, надяваше се сержантът от Хелъна, Монтана. Ако ли не, полковник Д’Амичи щеше да им съдере задниците.

Зайцев седна на мястото си, след като освободи майор Добрик. Сутрешният поток от съобщения не беше толкова натоварен и той започна нормално работата си. След четирийсет минути нещата се промениха.

— Другарю майор — стресна го познат глас.

Зайцев се обърна, за да погледне полковник Рождественски.

— Добро утро, другарю полковник. Имате нещо за мен?

— Това — Рождественски му подаде бланката. — Моля, изпратете я незабавно с единичен код.

— На вашите заповеди. С копие за вас?

— Правилно — кимна Рождественски.

— Предполагам, че е позволено да ви го изпратя чрез вътрешен куриер?

— Да, разбира се.

— Благодаря. Ще го имате след няколко минути.

— Добре — каза Рождественски и излезе.

Зайцев погледна съобщението — беше съвсем кратко. Шифроването и изпращането отне само петнайсет минути.

СВРЪХСЕКРЕТНО

НЕЗАБАВНО И СПЕШНО

ОТ: КАБИНЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, ЦЕНТЪРА, МОСКВА

ДО: РЕЗИДЕНТА В СОФИЯ

ОТНОСНО: ОПЕРАЦИЯ 15-8-82-666

ОДОБРЕНИЕТО ЗА ОПЕРАЦИЯТА СЕ ОЧАКВА ДНЕС, ЧРЕЗ КАНАЛИТЕ, ЗА КОИТО ГОВОРИХМЕ НА СРЕЩАТА. ДОКЛАДВАЙ, КОГАТО УСТАНОВИШ ПОДХОДЯЩИТЕ КОНТАКТИ.

А това означаваше, че се дава ход на операция 666. Предния ден тази новина щеше да смрази кръвта му, но не и днес. Днес той знаеше, че ще може да направи нещо, с което да им попречи. Ако се случеше нещо лошо, вината щеше да е на американците. Това променяше значително нещата. Сега трябваше да измисли как да установи с тях редовен контакт…

На горния етаж Андропов разговаряше с министъра на външните работи.

— Е, Андрей, как ще действаме?

— Обикновено нашият посланик се среща с първия им секретар, но от съображения за сигурност може да измислим друг начин.

— Първият им секретар разполага ли с достатъчно изпълнителна власт? — попита председателят.

— Колкото Коба преди трийсет години. България се управлява с желязна ръка. Членовете на тяхното Политбюро представят различни слоеве от обществото, но само първият секретар на партията разполага с действителна власт да взима решения.

— А-а-а — това беше добра новина за Юрий Владимирович. Той вдигна слушалката на телефона върху бюрото му. — Изпрати ми полковник Рождественски — нареди на секретаря си.

Полковникът се появи през вратата на дрешника след две минути.

— Слушам, другарю председател.

— Андрей, това е полковник Рождественски, моят помощник. Полковник, нашият резидент в София контактува ли директно с лидера на тяхното ръководство?

— Рядко, другарю, но се е случвало понякога.

Рождественски се изненада, че председателят не знае, но той все още се учеше как се подготвят операции. Поне имаше разума да задава въпроси, без да се притеснява, че може да се изложи.

— Много добре. От съображения за сигурност предпочитаме тяхното Политбюро да не узнава за мащабите на операция 666. Смяташ ли, че полковник Бубовой може да уведоми техния партиен лидер и да получи съгласие чрез по-директен канал?

— За целта вероятно ще е необходимо писмо с подписа на другаря Брежнев — отговори Рождественски.

— Да, така ще стане най-добре — съгласи се веднага министърът на външните работи. — Добра идея, полковник — добави той одобрително.

— Много добре. Ще го взема още днес. Леонид Илич дали ще е в кабинета си, Андрей?

— Да, Юрий. Ще му звънна предварително да го предупредя какво ще е нужно. Мога да подготвя писмото в моя кабинет, ако предпочиташ, или да го напишем тук?

— С твое позволение, Андрей — отвърна Андропов с благодарност, — по-добре е да го подготвим сега. Ще го пратим по куриер в София утре или вдругиден.

— Ще е добре да дадем няколко дни на българския другар, Юрий. Те са наши съюзници, но все пак са суверенна страна.

— Добре, Андрей.

Всяка държава в света разполагаше с бюрокрация, чиято едничка цел бе да бави важните неща.