Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— А причината, поради която компютърът не действаше достатъчно добре?…

— Това е всичко, което зная. Известно ми е, че това изпитание се провеждаше честно.

— Какво имаш предвид? — попита Джак.

— Първоначалната заповед, която получихме, беше да изстреляме ракетата от предварително известна точка. Обаче тази заповед беше отменена в момента, когато подводницата напусна дока. Постъпи шифровано съобщение под печат „Само за командира, строго секретно“, подписано от помощника на министъра на отбраната. Според мен — полковник. Не помня името му. Да, заповед на министъра, но подписана от полковник. Той нареждаше изпитанието да бъде… как го наричате?

— Спонтанно.

— Не, не спонтанно. Истинското изпитание трябваше да се проведе неочаквано. Затова в съответствие със заповедта аз се отправих към друга точка и изстреляхме ракетата в друго време. При нас на борда се намираше един генерал от войските на ПВО и когато той узна за новата заповед, за малко не се побърка. Ужасно се разгневи, но що за изпитание ще бъде, ако няма елемент на изненада. Американските ракетоносци няма да ни се обадят по телефона, за да съобщят кога ще нанесат ракетния удар. Бойната готовност трябва да се поддържа постоянно — каза Рамиус в заключение.

— Ние не знаехме нищо за вашето пристигане — сухо забеляза генерал Покришкин.

Полковник Бондаренко се постара лицето му да остане безстрастно. Макар че имаше писмено разпореждане от министъра на отбраната и въпреки неговата принадлежност към друг род войска той имаше работа с генерал, притежаващ свои покровители в Централния комитет, и следваше да се отнесе към него с внимание. Но генералът също трябваше да бъде внимателен. Бондаренко беше облечен в своята най-добра, ушита по поръчка униформа, с няколко реда знаци за награди, в това число два ордена за храброст, проявена по време на бойни действия в Афганистан, и специалната значка, която се носи от офицери на Генералния щаб в Министерството на отбраната.

— Другарю генерал, съжалявам, че с неочакваното си идване ви обезпокоих, но изпълнявам заповед на министъра.

— Нищо страшно — отвърна Покришкин с широка усмивка и направи жест към сребърния поднос. — Желаете ли чай?

— Благодаря. С удоволствие.

Без да вика ординареца, генералът сам наля две чашки чай.

— Виждам, че имате орден „Червено знаме“. От Афганистан ли е?

— Да, другарю генерал. Бях там известно време.

— И за какво ви наградиха?

— Прикрепиха ме към едно подразделение от спецчастите в качеството на наблюдател. Ние преследвахме една група бандити. За съжаление те се оказаха по-хитри, отколкото си мислеше командирът на подразделението. Той допусна да попаднем в капан. Половината от личния състав загина или излезе от строя, включително командирът. — Получи си го, каза си наум Бондаренко. — Аз поех командването и извиках помощ. Бандитите съумяха да се изтеглят, преди да сме въвели подкрепленията, но на бойното поле оставиха осем трупа.

— Как така един специалист свързочник се оказа…

— Сам предложих. Имахме проблеми с тактическите свързочни системи и аз реших да изясня ситуацията лично. Поначало не съм строеви офицер, другарю генерал, но има неща, с които трябва да се запознаеш на практика. Това е още една причина за безпокойството, което възникна у мен за вашия обект. Тук сме в опасна близост до афганистанската граница и вашата служба за сигурност… не че е разхлабена, но е прекалено спокойна може би.

Покришкин кимна, съгласявайки се с изказаното мнение.

— Вие несъмнено сте забелязали, че охраната тук се носи от войските на КГБ. По-точно казано, те не са под моето командване, макар и да са ми подчинени. Що се отнася до ранно предупреждение за възможни нападения, аз имам уговорка с авиацията. Един мой съкурсник от „Фрунзе“ организира наблюдение от въздуха над целия район. Ако някой пожелае да се приближи до инсталацията откъм Афганистан, ще трябва да измине голямо разстояние и ние ще узнаем за опасността много преди да подходи към обекта.

Бондаренко изслуша генерала с одобрение. Не е важно с какво се занимаваше сега бившият летец — снабдител на учени или не, — но Покришкин не бе забравил за суровата действителност, както нерядко се случва с някои генерали.

— И така, Генадий Йосифович, какво конкретно ви интересува тук? — попита генералът. Сега, когато двамата офицери взаимно се убедиха във високия си професионализъм, атмосферата се подобри.