Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Когато автобусът влезе на територията на обекта, вече се стъмваше и всички усещаха умора. Морозов не се разочарова прекалено от общежитията. Всички легла бяха разположени на два етажа. Посочиха му място на горното легло в ъгъла. По стените висяха обяви да се пази тишина в помещението, тъй като се налагаше да се работи на три смени, без прекъсване през цялото денонощие. Младият инженер с удоволствие се преоблече и легна да спи. На първо време го разпределиха в отдел за насочени приложни системи и след като минеше едномесечен изпитателен срок, той щеше да получи постоянно назначение. Вече заспивайки, Морозов се запита: какво ли може да означава „насочени приложни системи“.

Достойнството на микробусите е, че ги притежават много хора и един страничен наблюдател не може да забележи кой се намира вътре — помисли си Джак, когато бялата кола се вмъкна в навеса до дома му. Зад кормилото седеше, разбира се, служител на ЦРУ, а до него се намираше човек от службата за сигурност. Той слезе и се огледа, преди да отвори вратата от дясната страна. Оттам се показа познато лице.

— Здравей, Марко — каза Райън.

— Значи това е дом на шпионина! — каза развълнувано капитан първи ранг в оставка Рамиус от ВМФ на СССР. Той вече говореше на по-добър английски, макар че подобно на много руски емигранти забравяше да слага членове на думите. — Впрочем не, това е домът на кормчията.

Джак се усмихна и поклати глава.

— Марко, не бива да говорим за това.

— Твоето семейство не знае ли?

— Никой не знае. Но ти можеш да не се тревожиш. Семейството ми замина.

— Разбирам. — Марко Рамиус последва Джак и двамата влязоха в къщата. По паспорта си, картата за социално осигуряване и шофьорската книжка, издадени в щата Вирджиния, той сега се казваше Марк Рамзи. Това е още едно доказателство за оригинално мислене на ЦРУ, помисли Джак. Впрочем не, такава стъпка е напълно разумна, хората трябва да помнят имената си. Джак забеляза, че бившият съветски офицер е поотслабнал — очевидно съблюдаваше диета с по-малко тестени храни. А какъв загар! Когато за пръв път се срещнаха в носовото спасително помещение на подводния ракетоносец „Червеният октомври“, Марко — сега Марк — изглеждаше нездраво бледен, както се случва с офицери от подводниците. А сега той подхождаше за реклама на „Клуб Медитеране“.

— Изглеждаш уморен — забеляза новият „Марк Рамзи“.

— Непрекъснато ми се налага да летя. Харесват ли ти Бахамските острови?

— Не виждаш ли какъв тен имам. Пясък, слънце, всеки ден топло. Също като в Куба, когато бях там, само че тук хората са по-приятни.

— Значи сега си в АЦИОПФ?

— Да, но нямам право да говоря за това.

Двамата мъже си размениха разбиращи погледи. АЦИОПФ — Атлантическият център за изпитание и оценка на подводния флот — представляваше изпитателен полигон, където хора и кораби участваха в маневри, наречени „минивойни“. Всичко, което ставаше там, се извършваше под булото на строга секретност. Военноморският флот ревниво пазеше своите тайни. И тъй, Марко се занимаваше с разработка на тактиката на действие на флота, несъмнено играейки ролята на съветски командир при маневрите. Освен това четеше лекции и участваше в обучението на американските офицери. В съветския флот наричаха Рамиус „Професора“, така че най-важното си оставаше неизменно.

— Не казвай на никого за това, но те ми позволиха една седмица да изпълнявам ролята на капитан от американска подводница. Истинският командир ми разрешаваше да постъпя така, както смятах за необходимо, разбираш ли? И аз потопих „Форестал“. Червенознаменният северен флот би се гордял с мен, нали?

Джак се разсмя.

— А как отреагира на това флотското началство?

— Двамата с командира на подводницата се напихме от радост, а капитанът на „Форестал“ се ядоса, но се оказа добро момче в края на краищата. Следващата седмица ще дойде при нас да обсъдим маневрите. Той ще научи нещо и от това всички ще имат полза. — Рамиус замълча. — Къде е семейството ти?

— Кати гостува на баща си. Джо и аз не се разбираме много.

— Защото си шпионин, нали?

— Не, по лични причини. Ще пиеш ли нещо?

— Няма да е лошо бира, ако има.

Рамиус се огледа наоколо, докато Джак отиде в кухнята. Таванът на къщата се извисяваше на около пет метра — като в черква, помисли си той — над разкошните килими. Всичко в жилището свидетелстваше за пари, похарчени, за да се направи то уютно и удобно за живеене. Когато Райън се върна, лицето на Рамиус беше мрачно.