Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

След като заместниците напуснаха кабинета му, директорът на ЦРУ още веднъж прочете донесението. Накрая Фоли бе добавил, че след като Мери Пат съобщила на КАРДИНАЛА за новата задача — при това в присъствието на маршал Язов, — Райън буквално се сблъскал с него. Съдията Мур поклати глава. Каква страхотна двойка е това семейство Фоли! И колко смайващо е, че Райън бе влязъл, тъй да се каже, в контакт с полковник Филитов. Мур отново поклати глава. Действително светът е обезумял.

Джак не си направи труда да попита кои източници са потвърдили подозренията на майор Грегъри. Полевите операции се отнасяха към сферата, от която той — в голяма степен успешно — се стараеше да не се интересува. Важното бе, че тази информация по степен на надеждност бе прекатегоризирана в „клас 1“. Това стана по нововъзприетата в ЦРУ система за оценка на надеждността, използваща цифрите от 1 до 5 вместо прилагащите се по-рано букви от А до Е. Несъмнено това бе резултат от напрегната шестмесечна работа на някой помощник заместник на еди-кой си началник, получил образованието си в Института по бизнес администрация към Харвардския университет.

— А какво ще кажете за специфичната техническа информация?

— Ще ти съобщя, след като постъпят данните — отговори Гриър.

— Само две седмици ми останаха, шефе. Крайните срокове съвсем не ме въодушевяват, особено ако даденият документ се подготвя за президента.

— Май си спомням, че съм чел някъде за това — сухо отвърна адмиралът. — На мен също ми звънят от. Агенцията за контрол над въоръженията и разоръжаването да представя проклетия документ. Ще трябва да изпратя теб, Джак, да ги запознаеш лично тези момчета.

Райън изтръпна. Целият смисъл на документа, който той подготвяше — оценка на позицията на страната въз основа на разузнавателните данни, — бе предназначен за подготовката на делегацията за следващия кръг на преговорите по разоръжаването. Той бе необходим и на ЦРУ, разбира се, за да знае какво може да се постигне и какви отстъпки следва да се направят, без да се рискува безопасността на страната. На плещите на Райън сега лягаше мъничко допълнително бреме, но както обичаше да му казва адмирал Гриър, Джак най-добре се изявяваше, когато го притиснат в ъгъла. „Може би си струва да направя някой гаф — помисли си Джак, — за да опровергая тази представа.“

— Кога трябва да отида там?

— Още не съм решил.

— Може ли да бъда предупреден два дена предварително?

— Ще видим.

Макар и необичайно, майор Грегъри се намираше вкъщи. Това бе странно, но още по-странно бе друго: караше почивен ден. Не по негово настояване, разбира се. Генералът бе стигнал до извода, че непрекъснатата работа и липсата на развлечения се отразяват лошо върху здравето му и ефективността на неговия труд. На генерала обаче не му бе минало през ума, че Грегъри може да работи и у дома.

— Няма ли поне за малко да спреш? — попита Канди.

— А какво да върша, докато почивам? — усмихна се той, като вдигна глава от клавиатурата на компютъра.

Селцето, в което живееше ученият, се наричаше Маунтин Вю — Планински изглед. Наименованието не се отличаваше с особена оригиналност. В тази част на страната съществуваше само един начин да не виждаш планини: да затвориш очи. Грегъри държеше вкъщи собствен персонален компютър — един много усъвършенстван „Хюлет Пакард“, който му бе предоставен от службата — и от време на време се занимаваше тук с програмиране. Естествено той трябваше да се съобразява с нивото на секретност на работата си, макар често да се шегуваше, че самият той няма достъп до работата, която изпълнява. Впрочем подобна ситуация нерядко се срещаше в правителствените агенции и учреждения.

Стройна, с късо подстригана тъмна коса, доктор Кандейси Лонг — с ръст метър и седемдесет и пет — беше по-висока от своя годеник. Зъбите й бяха леко изкривени: в детството си категорично отказваше да носи метални шини, а очилата й бяха още по-изпъкнали от тези на Грегъри.

Тя беше прекалено слаба, защото подобно на много учени толкова много се увличаше от работата си, че често забравяше да яде. Те се срещнаха за първи път на семинар за аспиранти, подготвящи докторска дисертация в Колумбийския университет. Канди беше специалист по оптическа физика, по-точно по огледала с регулируема оптика. Именно чрез оптиката тя реализираше увлечението на живота си — астрономията. Живеейки във високите планини на щата Ню Мексико, тя имаше възможност да се занимава с астрономически наблюдения с помощта на телескопа „Мид“, който бе купила за пет хиляди долара, и понякога дори използваше прибори на системата „Чайният клипер“, за да зърне звездното небе, тъй като, подчертаваше тя, това е единственият надежден начин за тяхното калибриране. Канди не проявяваше особен интерес към увлечението на Алън по проблемите на противоракетната отбрана, но не се съмняваше, че разработваните от тях прибори могат да намерят разнообразни „истински“ приложения в интересуващата я област.