Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

След три часа „Боинг-747“ кацна на летище „Хийтроу“. И тук куриерът мина само формално през митническия преглед. Като човек, прекарал във въздуха повече време, отколкото пилотите по пътническите авиолинии, той имаше достъп до чакалните първа класа, които все още съществуваха в повечето от големите аерогари по света. Тук той изчака един час до излитането на „Боинг-747“, който щеше да се отправи към международното летище „Дълес“ във Вашингтон.

Високо над просторите на Атлантика куриерът с удоволствие опита вечерята от вкусни специалитети на „ПанАм“ и се наслади на филм, който не бе гледал по-рано — това рядко се случваше. Горе-долу в момента, когато Джанини обръщаше последната страница на книгата, самолетът започна да подхожда за кацане. Куриерът разтри с ръка лицето си и се помъчи да си спомни колко е часът сега във Вашингтон. Петнадесет минути по-късно той седна в безличния форд с правителствени номера и колата се понесе на югоизток. Куриерът се разположи на предната седалка до шофьора, където имаше възможност да си изтегне краката.

— Как мина полетът? — попита човекът.

— Както винаги: ужасно тъпо! — измърмори Джанини. Все пак полетите по гражданските авиолинии бяха къде по-приятни от онези със санитарен хеликоптер в централната част на Виетнам, помисли си той. Правителството му плащаше двадесет хиляди долара на година за това, че седеше в самолета и четеше книга, а това заедно с пенсията от армията осигуряваше на Джанини напълно приличен живот. Той никога не се замисляше какво пренася с дипломатическия куфар или в металната кутийка, която пазеше в джоба на сакото. Той знаеше, че да се замисля над това е просто губене на време. Светът си остава все един и същ.

— Носите ли кутийката? — попита мъжът, седящ отзад.

— Да. — Джанини я измъкна от джоба си и я подаде през рамо, като внимателно я държеше с двете си ръце. Служителят от ЦРУ я пое — също с двете ръце — и я постави в една кутия, покрита отвътре с дунапрен. Той работеше в отдела за техническо обслужване, влизащ в състава на Научно-техническото управление на ЦРУ. Отделът се занимаваше с най-разнообразни неща. Този служител например беше специалист по замаскирани бомби и въобще по взривни устройства. Щом пристигна в Ленгли, той взе асансьора и се озова в кабинета на Ритър. Там отвори „табакерата“ върху бюрото на заместник-директора и после се завърна в своя кабинет, без да погледне това, което се съдържаше вътре.

Ритър се приближи към копирната машина „Ксерокс“, която се намираше в неговия кабинет, сне няколко копия от лесно възпламенимите листове хартия, които впоследствие изгори. Ритър не желаеше да държи пожароопасни материали в своето бюро. Той започна да чете страниците, преди да е завършил преснимането на копията. Както винаги, към края на първия параграф главата му започна да се движи ту наляво, ту надясно. После заместник-директорът по оперативната работа се приближи към бюрото си и натисна бутона за пряка връзка с кабинета на директора.

— Зает ли си? Птичката кацна.

— Ела при мен! — тутакси отвърна съдията Артър Мур. Нямаше нищо по-важно от сведенията, получени от КАРДИНАЛА.

Като излезе от кабинета си, Ритър взе пътьом адмирал Гриър и двамата влязоха в просторния кабинет на директора на Централното разузнавателно управление.

— Как да не му се възхитиш на този човек! — каза Ритър, като раздаде копията от получените материали. — Той е придумал Язов да изпрати един полковник на обекта „Бах“ с цел да направи на място оценка за надеждността на цялата система. Този полковник Бондаренко трябва след една седмица да представи доклад, и то с общопонятни изрази, тъй че министърът да може да разбере как действа системата и да докладва на Политбюро. Естествено Язов е възложил на своя помощник да действа в качеството на пълномощник, от което следва, че докладът на Бондаренко ще постъпи най-напред при него.

— Този младеж, с когото се среща Райън — Грегъри, май беше, — искал да внедрим наш човек в Душанбе — забеляза Гриър, смеейки се, — а Джак му казал, че е невъзможно.

— Много добре — каза Ритър. — Всички знаят каква шибана работа е Оперативното управление. — Цялото ЦРУ някак си извратено се гордееше, че неговите провали изпълват пресата със сензационни заглавия. Оперативното управление особено се стремеше да създава впечатление за неудачи, а средствата за масова информация активно му помагаха в това отношение. Гафовете на КГБ никога не са привличали такова внимание, както неуспехите на ЦРУ; и в създадената картина, тъй често подсилвана от пресата, вярваше дори руската разузнавателна общност. Едва ли на някого му идваше наум, че изтичането на информация е преднамерено.