Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Ще ми се — забеляза трезво съдията Мур — някой да обясни на КАРДИНАЛА, че има стари шпиони и смели шпиони, но много малко стари и смели едновременно.

— Той е много внимателен човек, шефе — напомни Ритър.

— Да, знам. — Директорът на ЦРУ погледна страниците пред себе си.

„След смъртта на Дмитрий Фьодорович Министерството на отбраната вече не е същото като преди — четеше съдията Мур. — Понякога се опитвам да разбера дали маршал Язов разглежда достатъчно сериозно техническите новости, но с кого мога да споделя опасенията си? Ще ми повярва ли КГБ? Трябва да подредя мислите си. Да, трябва да приведа мислите си в порядък, преди да изляза с каквито и да било обвинения. Но имам ли право да наруша съществуващите правила за безопасност…

Но всъщност имам ли избор? Ако не мога да обоснова с факти опасенията си, кой ще ги вземе на сериозно? Не е просто човек да се застави да наруши едно основно правило за секретността, но сигурността на държавата измества такива правила. Така трябва да бъде.“

Както епическите поеми на Омир започват с обръщение към музата, така посланията на КАРДИНАЛА неизменно започваха с такова встъпление. Идеята била разработена в края на шестдесетте години. Донесенията на КАРДИНАЛА започнали като фотокопия на личния му дневник. Руснаците обичат да пишат дневници и са непоправими в това отношение. Всеки път, когато полковник Филитов правеше поредната си записка, тя звучеше като вик на славянската му душа, изразяваше личните му безпокойства относно решенията, които се вземат в Министерството на отбраната. Понякога пишеше за своята загриженост, засягаща безопасността на определен проект или тактико-техническите данни на някой танк или самолет. Във всеки отделен случай подробно се разглеждаха експлоатационните качества на техническото обезпечаване или пък достойнствата и недостатъците на взетите решения, но винаги ударението привидно се слагаше върху бюрократични проблеми вътре в министерството. Ако направеха обиск в апартамента на Филитов, веднага щяха да намерят дневника му на леснодостъпно място, а не скрит, както правят шпионите. Тъй като определено е нарушил секретността, той естествено ще бъде смъмрен за това, но поне ще има надежда да се защити. Такъв беше замисълът.

„Когато получа след седмица или две доклада на Бондаренко, може би ще съумея да убедя министъра, че този проект е от изключително важно значение за нашата родина“ — завършваше той.

— И тъй, изглежда, че те действително са успели да постигнат пробив в нивото на мощността на лазерния импулс — каза Ритър.

— Сега се използва терминът „енергия на изходния сигнал“ — поправи го Гриър. — Във всеки случай така ми каза Джак. Да, новините не са твърде благоприятни, господа.

— Както винаги, имаш остър нюх към подробностите, Джеймс — забеляза Ритър. — Господи, какво ще стане, ако те първи се сдобият с желания резултат?

— Говориш, като че е настъпил краят на света. Не забравяйте, че ще им трябват десет години, за да разгърнат системата, даже и след като концепцията премине успешно изпитанията, а има още много време, докато сторят това — напомни директорът на ЦРУ — Засега небето не се е продънило. Това дори би могло да заработи в наша полза, нали, Джеймс?

— Ако КАРДИНАЛА съумее да ни предостави достатъчно точна информация за пробива, който са постигнали, и ние съумеем да се възползваме, тогава, да. В повечето направления сме далеч по-напред от тях — отвърна заместник-директорът по разузнаването. — Райън ще се нуждае от тази информация за своя доклад.

— Но той няма достъп до нея! — възрази Ритър.

— Преди сме му разрешавали да се запознае с информация клас „Делта“ — забеляза Гриър.

— Веднъж. Само веднъж и за това имаше сериозна причина… Да, съгласен съм, че за аматьор се справи дяволски добре. Джеймс, в това донесение няма нищо, от което той би могъл да се възползва, освен дето сега имаме основание да подозираме, че руснаците са постигнали пробив в мощността… всъщност в енергията на изходния сигнал, нали? А това този младеж, Грегъри, вече го подозираше. Предай на Райън, че подозренията се потвърждават от други източници. Артър, ти можеш да съобщиш на президента, че при руснаците нещо се мъти, но ще ни трябват няколко седмици, за да се сдобием с по-точни сведения. Мисля, че засега не бива да прекрачваме тези граници.

— Струва ми се разумно — съгласи се съдията Мур. Гриър отстъпи без по-нататъшни спорове.

Той се изкушаваше да подчертае, че това е най-важната задача на КАРДИНАЛА, но едно такова изявление щеше да бъде прекалено драматично за всеки един от тримата ръководители на ЦРУ. При това в продължение на много години КАРДИНАЛА бе доставял на ЦРУ все изключително ценна информация.