Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Оставащите няколко квартала от станцията на метрото до службата си Фоли премина пеша. На пристигане той кимна вежливо на милиционера, който охраняваше входа на суровата скромна сграда на посолството, после поздрави сержанта от морската пехота и се качи в кабинета си. Впрочем да се нарече стаичката кабинет беше малко трудно. Зданието на посолството се описваше в един официален доклад на Държавния департамент като „препълнено и подлежащо на ремонт“. Авторът на този доклад навярно би определил и опожарения скелет на някое жилище в Южен Бронкс като „нуждаещо се от лек ремонт“, помисли си Фоли. При последната реконструкция на сградата от едно складово помещение и един килер за метлите и парцалите успяха да измайсторят кабинет на пресаташето. В резултат на това се получи една едва-едва годна за работа кубообразна стая от десет квадратни метра. Килерът обаче се използваше като лаборатория за проявяване на фотофилми и копиране на снимки. По тази причина, макар че в продължение на двадесет години тук винаги се помещаваше някой от служителите на ЦРУ, стаята се превърна в кабинет на резидента.

Само на тридесет и три години, висок, но много слаб, Фоли беше ирландец от Куинс, чийто блестящ ум се съчетаваше със забавен сърдечен ритъм и безстрастно лице на покерджия, което му помогна да завърши католическия колеж „Светия кръст“. По време на последната си учебна година той бе вербуван от ЦРУ. След завършването на колежа Фоли работи четири години като журналист в „Ню Йорк Таймс“, за да си създаде подходяща легенда. В редакцията го помнеха като нелош, макар и малко мързелив репортер, предаващ сносни материали, без обаче да блести с нещо. Редакторът не се разстрои, когато узна, че Фоли желае да премине на държавна служба, тъй като се освобождаваше място за един младеж, завършил факултета по журналистика в Колумбийския университет, притежаващ нюх към новостите и необичайна енергия. Кореспондентът на вестник „Ню Йорк Таймс“ в Москва бе охарактеризирал Фоли пред свои колеги и познати като човек с посредствени умствени способности и на всичкото отгоре — скучен. Така се създаваше впечатление, за което може да мечтае всеки разузнавач: „Тоя ли бе, той е толкова тъп, че от него шпионин не става.“ По тази и няколко други причини на Фоли повериха да ръководи най-плодовития полеви агент на ЦРУ, работил през един твърде продължителен период за американските специални служби — полковник Михаил Семьонович Филитов, с псевдоним КАРДИНАЛА. Самият псевдоним се пазеше в дълбока тайна, така че само петима човека в ЦРУ знаеха, че КАРДИНАЛА означава нещо повече от високопоставен църковен служител в червено расо.

Сведенията, постъпващи от КАРДИНАЛА, минаваха под графата: „Специална разузнавателна информация, изключително за лица с достъп «Делта» 6 6 Четвърта, най-висока степен на поверителност. — Б.пр. “. От цялата американска администрация само шест човека имаха право да ползват информацията „Делта“. Всеки месец кодовото й име се променяше. През този месец тя минаваше под наименованието „Атлас“ и достъп до нея имаха още двадесет лица. Но дори и под тези променящи се кодови наименования сведенията обезателно се перифразираха и се подлагаха на известна интерпретация, преди да излязат от кръга на хората, които съставляваха групата „Делта“.

Фоли извади касетката с филма от джоба си и се затвори в тъмната стая. Той толкова добре владееше процеса на проявяването, че можеше да си свърши работата дори в пияно или полусънно състояние. Наистина няколко пъти му се бе случвало да е пиян и да работи. Само за шест минути работата свърши и Фоли приведе стаята в ред. Неговият бивш редактор щеше да се слиса, ако видеше колко акуратен е Фоли в Москва.

След това той действаше според процедура, останала непроменена в продължение на тридесет години. Фоли прегледа шестте проявени кадъра под лупа, която се използва за наблюдение на тридесет и пет милиметрови диапозитиви. За няколко секунди запомни съдържанието на всеки кадър и започна да печати превода на портативната си пишеща машина. Тя бе механическа и с толкова износена лента, че никой не би могъл да прочете нещо, написано с нея, дори КГБ. Подобно на повечето репортери Фоли не беше добър машинописец. Страниците му бяха пълни с поправени грешки. Хартията, върху която пишеше, беше обработена със специални химически реактиви и поради това не беше възможно да се използва гума. Писането на превода му отне близо два часа. Когато завърши, Фоли погледна за последен път филма, за да провери дали не е изпуснал нещо, или не е направил сериозни граматически грешки. Като се убеди, че всичко е наред — с треперене, което през цялото време не можа да овладее, — той смачка филма на топка, сложи го в един метален пепелник, поднесе запалена клечка от кибрит към него и единственото пряко доказателство за съществуването на КАРДИНАЛА се превърна в пепел. После изпуши една пура, за да скрие характерната миризма на целулоид. След като пъхна в джоба си сгънатите страници, той се отправи нагоре към комуникационния център на посолството. Там Фоли нахвърли невинно изглеждащо съобщение до пощенска кутия 4108, Държавния департамент, Вашингтон: „В отговор на вашето запитване от 29 декември съобщавам, че отчетът по текущите разходи се изпраща с дипломатическа поща, Фоли, край.“ В качеството си на пресаташе на него често му се налагаше да плаща сметката за почерпки по барове с бивши колеги, които го гледаха отвисоко и не изпитваха никакви скрупули. Фоли не им се обиждаше. В края на краищата той трябваше да пише множество отчети за разходите до чиновниците в Мъгливото дъно 7 7 Жаргонно наименование на Държавния департамент. — Б.пр. и му беше много забавно, че братята по перо работеха тъй усърдно да му осигуряват прикритие.