Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Когато се събличаше, очите му бяха сънени и кървавочервени. Щом си остави дрехите в гардероба, грабна голяма хавлия от купчината в ъгъла на стаята и наръч брезови клонки, няколко пъти вдъхна хладния сух въздух на съблекалнята и после отвори вратата, която водеше към парилнята. Някога тук имаше мраморна настилка, но сега беше почти напълно заменена с оранжеви плочки. Михаил Семьонович помнеше времето, когато първоначалният под си стоеше непокътнат.

Двама голи мъже, прехвърлили петдесетте, оживено спореха за нещо, най-вероятно за политика. Той долови дрезгавите гласове, заглушавани от съскането на парата, излизаща от камарата камъни, която се намираше в центъра на помещението. Освен тях имаше още петима мъже. Те седяха на пейките с отпуснати глави и кисели физиономии, понасяйки стоически последствията на преливането. Филитов избра място на първия ред и също седна.

— Добро утро, другарю полковник — дочу се глас от около пет метра.

— Добро утро и на вас, другарю академик — поздрави Михаил Семьонович своя познат, редовен посетител на банята. Филитов здраво стискаше в ръцете си няколко клончета, очаквайки тялото му да почне да се поти. Не се наложи да чака много — температурата в отделението беше стигнала почти сто и четиридесет градуса по Фаренхайт. Той вдишваше бавно горещия въздух, както постъпват хора с опит. Аспиринът, който бе взел сутринта с чая, започваше да действа, макар все още да чувстваше болки в главата, докато синусите около очите му си оставаха подпухнали. Той заудря с клончетата по гърба си, сякаш се мъчеше със заклинания да прогони отровните вещества от тялото си.

— Как се чувства героят от Сталинград тази сутрин? — упорстваше академикът.

— Горе-долу като гения от Министерството на образованието — измърмори Филитов и в отговор чу измъчен смях. Той и така не успя да запомни името му… Иля Владимирович… а после? Само пълен идиот можеше да се смее, когато го измъчва махмурлукът. Веднъж академикът си призна, че пие заради жена си. „Пиеш, за да се чувстваш свободен от нея, нали? — помисли си полковникът. — Хвалиш се, че си спал със секретарката си, докато аз бих продал душата си на дявола само да погледна още веднъж лицето на Елена. И лицата на синовете ми — напомни си той. — Моите двама красиви и мъжествени синове.“ Хубаво бе, че такива неща му идват в главата в подобно утро.

— Вчера писаха в „Правда“ за преговорите по разоръжаването — чу се отново гласът на академика. — Има ли надежда за успех?

— Нямам представа.

Вратата се отвори и влезе един теляк — нисък младеж на около двадесет и пет години. Той преброи присъстващите.

— Иска ли някой пиене — попита той. Употребата на алкохол беше строго забранена в банята, но както би казал всеки истински руснак, това подобряваше вкуса на водката.

— Не! — отговориха всички в хор. На никой не му се искаше да пийне за изтрезняване, с леко учудване забеляза Михаил Семьонович. Да, разбира се, бяха точно в средата на седмицата. В събота сутринта картината щеше да бъде съвсем различна.

— Добре — отвърна телякът на излизане. — В съблекалнята има нови хавлии. Ремонтирахме и инсталацията за подгряване на водата в басейна. Плуването съвсем не е лошо за телата ви, другари. Не забравяйте да упражните мускулите си, които сега препичате, и цял ден ще се чувствате свежи като кукуряк.

Филитов вдигна глава. Значи телякът беше новата свръзка.

— Но защо са толкова весели? — обади се един мъж от ъгъла.

— Момчето е в добро настроение, защото не е стар пияница — отговори друг. Разнесе се смях.

— Преди пет години понасях водката къде-къде по-добре — продължаваше мрачният глас от ъгъла. — Смея да твърдя, че за всичко е виновно качеството. То не е същото като по-рано.

— Както не е и твоят черен дроб — каза съседът му.

— Страшно е да старееш! — Михаил Семьонович се обърна, за да види кой го казва. Това бе един мъж, едва навършил петдесет години, чийто подут стомах имаше цвета на умряла риба. Той пушеше — също в нарушение на правилата.

— Още по-страшно е да не остаряваш, но вие, младежите, забравяте за това — несъзнателно отвърна той, като сам се учуди на отговора си. Очите на присъстващите се обърнаха към него и видяха белезите от обгаряне на гърдите и гърба. Дори и тези, които не знаеха кой е Михаил Семьонович Филитов, разбраха, че е по-добре да не се шегуват с този човек. Той постоя мълчаливо още десетина минути, преди да излезе от парното отделение.