Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Бондаренко тутакси забеляза, че дишането е по-трудно, особено с маска на лицето. Височината, разбира се. Май ще се наложи да се намали малко разстоянието. Жилищният блок беше останал вече зад гърба му и той погледна наляво, към строежа, покрай който бягаше. Съдейки по плана на обекта, там трябваше да се намират цеховете за изработване и ремонт на оптически и други прибори.

— Стой! — внезапно прозвуча резкият вик на часовия.

Бондаренко спря, като ядосано измърмори някаква ругатня. Не му харесваше да му прекъсват утринната гимнастика. Особено ако пред него се изпречи някой със зелените пагони на КГБ. Дяволите да ги вземат, помисли си той, шпиони, бандити, а се мислят за войници.

— Какво има, сержант?

— Вашите документи, другарю, аз не знам кой сте.

За щастие съпругата на Бондаренко съобразително беше пришила няколко джоба на спортния костюм, производство на фирмата „Найк“, който бе успяла да купи на черно в Москва като подарък за рождения ден. Бондаренко подаде документите на сержанта, като продължи да бяга на място.

— Кога пристигнахте на обекта, другарю полковник? — попита сержантът. — И какво правите тук толкова рано?

— Къде е вашият офицер? — отвърна Бондаренко.

— В главното караулно помещение, на четиристотин метра, ей там. — Сержантът посочи с пръст.

— Тогава тръгвайте с мен, сержант, и ще поговорим с него. Един полковник от Съветската армия не дава обяснения на сержанти. Хайде, ако се пораздвижите малко, няма да ви навреди. — И той дръпна напред по посока на караулното помещение.

Сержантът беше само на двадесет години, но му тежеше шинелът, освен това носеше автомат с боеприпаси. След двеста метра Генадий чу след себе си тежкото дишане.

— Ето тук, другарю полковник — каза младежът задъхано след една минута.

— Вие явно пушите прекалено, сержант! — упрекна го полковникът.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита лейтенантът от КГБ, който стоеше зад едно бюро в караулното помещение.

— Вашият сержант ме задържа. Аз съм полковник Бондаренко. Правя си сутрешното бягане.

— С анцуг, произведен на Запад?

— Засяга ли ви вас какво съм облякъл, когато спортувам? — И глупак на всичкото отгоре, помисли си полковникът, като че шпионите сутрин се занимават само с тичане.

— Полковник, аз съм дежурен офицер по охраната на обекта. Не ви познавам и моите началници не са ме предизвестили за пристигането ви.

Бондаренко извади от друг джоб издадения му специален пропуск и го предаде заедно с удостоверението за самоличност.

— Аз съм представител на Министерството на отбраната. Целта на моето посещение не ви засяга. Изпратен съм тук лично от маршал Язов. Ако имате още въпроси, позвънете му ето на този телефон.

Лейтенантът от КГБ внимателно прегледа документите за самоличност, за да се увери, че полковникът е именно този, за когото се представя.

— Моля да ме извините, другарю полковник, но имаме разпореждане да се отнасяме сериозно към мерките за сигурност. Освен това не е обичайно да видим човек в западни дрехи да бяга призори.

— Доколкото разбирам, за вашите войници бягането е въобще необичайно — сухо забеляза полковникът.

— Едва ли има място за подходящ режим на физическа подготовка тук, на този планински връх, другарю полковник.

— Така ли? — Бондаренко се усмихна и извади от джоба си бележник и молив. — Вие твърдите, че се отнасяте сериозно към мерките за безопасност, а не занимавате с физическа подготовка своя личен състав. Благодаря ви за предоставената информация, другарю лейтенант. Ще поставя този въпрос при срещата с командира на поделението ви. Може ли да си тръгна?

— Фактически на мен ми е заповядано да придружавам всички официални гости.

— Чудесно. Харесва ми да бягам в компания. Моля да се присъедините към мен, другарю лейтенант.

Офицерът от КГБ попадна в клопка и скоро се усети. След пет минути той се задъхваше като риба, изкарана на брега.

— Как смятате, откъде идва главната заплаха за безопасността на обекта — попита Бондаренко злорадо, без да снижава темпото.

— Границата с Афганистан се намира на сто и единадесет километра в тази посока — отвърна лейтенантът, останал без въздух. — От време на време се извършват бандитски нападения над съветска територия, както навярно сте чули.

— Имат ли бандитите връзки с местни жители?

— Не, доколкото сме установили, но съществува опасност. Местното население се състои предимно от мюсюлмани.